Не може да се отрече, че демокрацията, както всички други движения, се нуждае от свой основополагащ мит. Тя се нуждае от древното си родословие и от достойните си герои, А кой може да бъде по-древен и по-достоен от Клистен Алкмеонид?
рето! Морето!”, - когато след дългия няколко месеца преход другарите на Ксенофон зърнали брега от хълмовете зад Трапезунд, представлява един от най-ентусиазирате моменти във военните хроники.
По общо съгласие зенитът на гръцката цивилизация е достигнат по време на епохата на Перикъл в Атина. В интервала между спасението на града от персийското нашествие през 480 г. пр. Хр. и началото на пагубната война със Спарта през 431 г. политическата, интелектуалната и културната енергия на Атина достигнали до своя връх. Перикъл (около 495-429), генерал и държавник, бил лидер на умерената демократична фракция. Той организирал реконструкцията на ограбения Акропол и бил приятел на много художници и философи. Погребалната му реч през първата година от Пелопонеската война пулсира, изпълнена със свободата и високата култура на родния му град:
154
HELLAS
Нашата любов към красивото не води до екстравагантност; нашата любов към нещата на ума не ни прави мекушави. Ние възприемаме богатството като нещо, което трябва да бъде използвано по подходящ начин, а не като нещо, с което да се хвалим… Тук всеки индивид е заинтересуван не само от собствените си дела, но и от делата на държавата… Ние не казваме, че човекът, който не се интересува от политика, е човек, който се интересува само от собствената си работа; ние казваме, че той изобщо няма работа тук… Други са смели от невежество и когато започнат да се замислят, те започват да се страхуват. Но човекът, който най-истински може да бъде признат за смел, е онзи, който най-добре знае какво е значението на сладостите и на ужасните неща в живота, а после отива решително да посрещне онова, което е писано да дойде20.
Атинските съвременници на Перикъл са му дали основателна причина да се гордее. Анаксагор и Сократ, Еврипид и Есхил, Пиндар и Фидий, Антифон и Аристофан, Демокрит и Хипократ, Херодот и Тукидит-всички те са се разхождали по същите улици, всички те са гледали как Партенонът се оформя за своето откриване през 438 г. Атина, “окото на Гърция, Майката на изкуствата и красноречието”, изпълнила предсказанието на Оракула: “Ти ще останеш орел сред облаците за вечни времена”. Най-подходящи може би са думите от един откъс от Пиндар:
А1 те Xutapai ка1 iooretpavoi ка1 aolbipoi,
‘ЕХХадод ёреюра, KXeivai ’Аваш, daipdviov xpoXieOpov.
(Блестяща, коронясана с теменужки и възпята в песен, крепостна стена на Гърция, славна Атина, божествен град.)21
Спарта, иначе позната като Лакедемон, била пълен контраст и съперник на Атина. В модерните представи тя е била толкова грозна, колкото Атина е била красива. Нещо изключително, тя е била затворен град, построен върху равнината Лакония в средата на Пелопонес. Не притежавала свой собствен флот и била посветена изцяло на милитаризма, което й позволявало да се изправя срещу всичките си непосредствени съседи - месенците, аргивците и аркадците. Нейната система на управление, подарена някога от божествения Ликург, е описана различно като деспотична форма на олигархия или олигархична форма на деспотизъм. Съветът на ephors, или магистратите, упражнявал диктаторска власт. Те давали заповеди на двамата наследствени “царе” на Спарта, които изпълнявали ролята на върховни жреци и военни командири. Спарта имала малко колонии и решавала проблемите със своята свръхнаселеност чрез подбор на мъжките си бебета. Слабите церемониално били оставяни да умрат на открито. Всички оцелели момчета били вземани от държавата на седемгодишна възраст, за да бъдат обучени във физическа издръжливост и военна дисциплина. На двайсет години те започвали своята четиридесетгодишна служба като граждани-войни-ци. Било им забранено да се занимават със занаяти или търговия и се издръжали от труда на низшата класа на helots*, или робите. В резултат на това се развила култура, в която почти не оставало място за изкуства и красота, там имало малко чувство за солидарност с останалите части от Елада. Според Аристотел в това общество броят на мъжете започнал да спада тревожно и голяма част от земята била притежание
* Илоти - Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
155
на жени. Да бъдеш “лаконичен”, означавало да презираш думите. Когато Филип Македонски изпратил заплашително писмо до Спарта: “ако вляза в Лакедамон, аз ще я разруша до основи”, ефорите му изпратили отговор от една дума: “an”, “ако”, [makedon]