* Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832) - фр. египтолог - Б. пр.
158
HELLAS
PAPYRUS
ПРЕЗ 1963 г. в Дервени, близо до Солун, бил изровен един овъглен папирус от IV век пр. Хр. Той или е бил изгорен като част от ритуално погребение, или вероятно е бил използван за подпалки. Но все пак можел да бъде разчетен. Дешифриран от д-р Фьокелман от Виена, който разделил пластовете от изгорения свитък с помощта на статично електричество, в него бил открит коментар върху Омировите поеми. Той заместил папируса от Тимотеус Persae (П. Берол. 9875), изровен в Абусир в Египет, като най-старото гръцко папирологично откритие1. През 1964 г. подобен папирусен свитък бе намерен в ръката на човек, погребан през IV век пр. Хр. в Калатис, на румънския черноморски бряг. Но той се разпаднал на прах при разкриването му.
Растението Cyperus papyrus било използвано за писане в Египет от 3000 г. пр. Хр. Той бил разстилан на хоризонтални и вертикални ивици, които после били притискани, докато станат плоски и докато оформят дълъг volumen, или свитък. Разрязана тръстика или паче перо били натопявани в гъсто черно мастило, направено от сажди. Папирусът продължил да се използва в гръцки и римски времена, особено в земите, близки до източниците за неговата доставка край делтата на Нил. Най-голямата находка от антични папируси, някъде около 800 на брой, били извадени от запечатаните с лава руини на Херкулан.
Папирологията - науката за папирусите - има огромен принос към изучаването на Античността. Тъй като много малко други форми на писменост са оцелели през периода от две хилядолетия, тя представлява изключително напреднало познание на древната палеография; и е помогнала да бъде хвърлен мост над филологическата бездна между древногръцкия и средновековния гръцки език. Тя е открила много текстове от изгубения репертоар на античната литература, включително “Конституция на Атина| на Аристотел, “Траките“ на Софокъл и IНедоволният мъж” на Менандър. Тя също така играе ключова роля в библейските изследвания. Сега са запазени някъде около 7000 ранни гръцки ръкописа на различни фрагменти от Библията. Свитъците от Мъртво море съдържат няколко християнски, както и еврейски текстове. Има два предхристиянски папирусни свитъка, съдържащи фрагменти от Второзаконието. Един папирус от 125 г. сл. Хр., съдържащ Евангелието на св. Йоан, е значително по-стар от всяка друга версия върху пергамент. Някои от най-старите папски були, които са оцелели досега, също са написани върху папирус2.
Тъй както папирусът отстъпва пред пергамента, пред тънкия пергамент и по-късно пред хартията, така и свитъкът отстъпва пред сгънатите страници на ръкописния сборник. Комбинацията от отминаването на папируса и появата на сборника дава началото на книгата. |BIBLIA1 IXATIVAH]
те”, с неговата библиотека от 700 000 тома бил отдаден на колекционирането, запаз ването и изучаването на древногръцката култура. Той бил фар на учението, осветя ващ интелектуалния живот на късноантичния свят толкова ярко, колкото големия! фар осветява морските пътища към пристанището*. Аристофан от Византион (окож
* фарос - малък полуостров край Александрия в Египет; в древността той бил остров с ог ромен фар върху него, който бйл едно от Седемте чудеса на света - Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
159
BLACK ATHENA
НИКОЯ теза не е разделила класическия свят по-дълбоко от онази, свързвана със заглавието “Black Athena”. Традиционалистите я възприемат като някаква чудатост; други поддържат мнението, че тя заслужава по-сериозно внимание1. Тезата има два отделни аспекта - един критичен и друг утвърдителен. Критичната част твърди с известна убедителност, че античните изследвания са били моделирани от егоцентричните възприятия на европейците от XVIII и XIX век и че културният дълг на Гърция и Рим към по-старите цивилизации от Близкия изток е бил пренебрегван систематично. Целта на критиката, “да понижи европейското културно високомерие”, би изглеждала плодотворна, въпреки че тезите за “арийски модел на гръцката цивилизация” са провокативни.
Главните предложения на тезата се центрират върху двете идеи-близнаци за това, че корените на гръцката цивилизация определено се намират в Египет, и за това, че древно-египетската цивилизация е “фундаментално африканска” и създадена от “черните”. Тази теза е доста неустойчива. Приносът на коптите към гръцкия речник в най-добрия случай е маргинален. Цветът на кожата на фараоните, както те са изобразени върху рисунките от гробниците, определено е много по-светъл от този на техните предимно негроидни слуги. Египетските мъже са били мургави, а жените - бледи. Една нубийска династия от VII век пр. Хр. е единствената от тридесет и една, която наистина може да бъде категоризирана като “черна’’. Скептиците може да заподозрат, че тези данни са отмъкнати от расовата политика на САЩ.