В този случай вероятно е необходимо да повторим очевидното. Ако човек си направи труд да се върне достатъчно назад, няма никакво съмнение, че произходът на европейците и на европейската цивилизация лежи далеч отвъд Европа. Важното е: колко далеч назад и до каква отправна точка трябва да се върнат предисториците? (CADMUS] (Caucasia] (dasaj |EPiq
257-180 г. пр. Хр.) бил един от първите библиотекари в Александрия и допринесъл както за издаването на първите съчинения от гръцката литература с анотации, така и за първия систематичен анализ на гръцката граматика и правопис. Аристарх от Самот-раки (достигнал разцвета си около 150 г. пр. Хр.) утвърдил текстовете на “Илиада” и ‘Одисея”, филон, или фило Юдеус (30 г. пр. Хр. - 45 г. сл. Хр.), лидер на процъфтяващата еврейска общност в Александрия, се опитал да помири гръцката философия с традиционната юдейска теология. Херон, александрийски инженер с неизвестни дата на раждането и смъртта, се слави с това, че е изобретил, освен всичко друго, парния мотор, сифона и монетния автомат, захранван с драхми.
Особено важни в историята на културните взаимодействия били тъй наречените Херметически писания. Дълго време приписвана на иначе неизвестния автор Хер-мес Трисмегистус (“три пъти великия Хермес”, книжник на боговете), тази огромна колекция от гръцки текстове от Александрия в действителност претендира да представлява енциклопедия на древен Египет. Четиридесет и две свещени книги са събрали законите на фараоните, техните божества, ритуали, вярвания, космография, аст-
160
HELLAS
рология и медицина. Други книги, датирани от III век, съдържат странна смесица от ] неогшатонистични и кабалистични текстове, очевидно насочени срещу възхода на хрис-1
ТИЯНСТВОТО. [BLACK ATHENA]
В края на краищата обаче не е изненадващо, че гръцката “крайбрежна цивилизация” се е оказала неравностойна срещу масовите батальони на съседните земно ба-1 зирани сили. Сравнението на Аристотел за човечеството, което живее “като мрав-1 ки, кръжащи на брега”, подчертава стратегическия проблем за концентрирането на \ гръцката човешка сила и ресурси. Тънките, разтегнати комуникационни линии били 1 ефективни за целите на икономическата и културна експанзия, но уязвими при едно 1 военно нападение. През V век пр. Хр. персийското нападение било отблъснато с ог- \ ромни трудности. През VI век македонците прегазили цяла Гърция и Персия за период от трийсет години. От III век нататък напредването на римските легиони не може-1 ло да бъде спряно. За кратко време гърците можели да изкарат на бойното поле не повече от 50 000 хоплити *; докато Римската република можела да събере мъжкото ] население на гъсто населения Италийски полуостров и имала на свое разположение { повече от половин милион войници. Военното съперничество между Гърция и Рим било 1 силно затруднено още от самото си начало. Завоюването на Magna Graecia от рим- ‘ ляните приключило в края на Пирските войни през 226 г. пр. Хр. Сицилия била анек- ] сирана след смелата защита на Сиракуза през 212 г. Македония била победена в битката при Пидна през 168 г. Основната част на Гърция, която под управлението на Ахейс-ката лига извоювала независимостта си от македонците, била подчинена от консул ] Л. Мумий през 146 г. и превърната в римска провинция, наречена Ахея.
След това Рим последователно отслабил всички гръцки държави, наследници ; на бившата Македонска империя. Драматичният край настъпил през 30 г. пр. Хр., ко- ] гато Клеопатра, дъщеря на Птоломей XII Авлет и последна царица на Египет, прекра- ] тила както политическата традиция, така и собствения си живот, “притискайки усойница до снежнобелите си гърди”. Като любовница както на Цезар, така и на Ан- ] тоний тя направила всичко по силите си да контролира безпощадното настъпление на римляните. Но bon mot на Паскал, че “лицето на земята би било по-различно ако носът на Клеопатра беше малко по-къс”, едва ли е точно**. Политическата и военната сила на гръцкия свят били изтощени; абсолютното превъзходство на Рим вече било безспорен факт.
Последвалото сливане на елинистичния и римския свят и появата на хибрид-на гръко-римска цивилизация ни лишава от възможност да поставим точна дата за смъртта на древна Гърция. Но елинските и елинистичните традиции упорствали мно-; го по-дълго, отколкото се предполагаше обикновено. Оракулът от Делфи продължил да действа до унищожаването му от мародерстващите варвари през 267 г. сл. Хр. Олимпийските игри продължили да бъдат провеждани през четири години до 292-та Олимпиада през 392 г. сл. Хр. Академията продължила да обучава своите ученици в Атина, докато била затворена от християнския император Юстиниян през 529 г. сл. Хр. Библиотеката в Александрия, макар и изгоряла и почти опустошена след обсадата на Це-