* Тежко въоръжен пехотинец в древна Гърция - Б. пр.
** Bon mot (фр.) - остроумна забележка - Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
161
зар, не била затворена окончателно до пристигането на мюсюлманския халифат през 641 г. сл. Хр. От здрача на Крит и зората на Микена минали двадесет века, или цели две хилядолетия.
По-голямата част от гръцката цивилизация е изгубена. Голяма част от нея е била абсорбирана от римляните, за да бъде предадена от тях на християнската и византийската традиция. Голяма част е трябвало да изчака преоткриването си по време на Ренесанса и след това. Но все пак, по един или по друг начин, достатьчно е оцеляло, за да може една малка източноевропейска страна редовно да бъде провъзгласявана за “Майката на Европа”, “Изворът на Запада”, жизненоважна съставка, ако не и единствен извор на Европа…
Сиракуза, Сицилия, Година 1 на 141-та Олимпиада. В края на лятото от шестата година на Втората пуническа война епичното сражение между Рим и африканския град Картаген балансирало прищевките на съдбата върху върха на ножа. Ханибал, карта-генският генерал, унищожил много римски армии, изпратени да го спрат, прекосил ра Италия и провел силни кампании на юг. Току-що бил превзел пристанището и крепостта Тарентум. Римляните, неспособни да го победят директно, полагали усилия да отблъснат неговите съюзници - келтите в Северна Италия, Филип V Македонски, който нахлул в Илирия, и гръцкия град Сиракуза. Те особено силно желаели да покорят Сиракуза, тъй като градът държал ключа както към продоволствените пътища на Ханибал (Анибал) от Африка, така и към намеренията на самите римляни да завладеят отново Сицилия. В резултат на това Сиракуза търпяла втори сезон на решителна обсада от римските сили под командата на М. Клавдий Марселий.
Syrakousai, царица на Велика Гърция, била най-голямата, най-просперираща и считана за най-красива от всички гръцки колонии на Запад. Горд и независим в елинската епоха, видял покоряването на повечето градове-държави, градът дълго преди това защитил първенството си пред Атина и убягнал от вниманието на Александър Велики. Той задминал някогашния си съперник, славния Акрагас, сринат до основи откартагенците и никога невъзстановен напълно. През този III век пр. Хр. градът поддържал печелившата си роля, яхнал взаимозастьпващите се сфери на влияние на Рим и Картаген. Той бил последният голям представител на незавоюваната гръцка цивилизация.
Разположен на източния бряг на Сицилия, на половината път между заснежените склонове на връх Етна и най-южната точка на острова - нос Пакинум, Сиракуза контролирала местоположение с несравнимо великолепие, сигурност и удобства. Градът бил естествен склад за търговията между източните и западните части на Средиземноморието и най-обичайната спирка между Италия и Африка. Основан първоначално върху скалисто крайбрежно островче Ортигия, той се разпрострял нагоре върху съседното крайбрежно плато, което било защитено от почти непрекъснат пръстен отскали. Голямото пристанище, което се извивало на юг в продължение на почти пет пили в един съвършен залив, било прикрито от високи планини. Второто пристанище от другата страна на Ортигия можело да побере най-големия флот от кораби. (Виж карта!)
Остров Ортигия, който служел като акропол на града, през VI век бил съединен със сушата чрез укрепен път. Напояван от чудния сладководен извор Артуза, той бил
II. Европа
162
HELLAS
доминиран от огромния храм на Аполон, който гледал през пристанището към подоб- ] ния по размери храм на Зевс върху срещуположния нос Олимпиум. През V век цяло-1 то плато било заградено с мощни каменни стени, които минавали върху целия естес- ] твен релеф. Тези стени, които се простирали на повече от петнайсет мили, стигали | до двореца на Юриалос в подножието на планините. Те заграждали половин милион ] граждани, живеещи в пет различни предградия. В Акрадина, или “Горния град”, който ‘ си имал свои вътрешни стени, била разположена главната агора, или форум. Отвъд ; него се намирали жилищните предградия Тике и Епиполе, а над тях - монументалните сгради на Неаполис, “Новия град”, където имало планински театър, храмове и, в Олтара на Хиерон, най-голямата структура за жертвоприношения в древния свят. В цялата тази великолепна гледка имало само едно петно. Блатистият район край река Анапус, която се вливала в Голямото пристанище, бил известен източник на летни епи- ] демии. С тази единствена уговорка Сиракуза се наслаждавала на несравними блага. | Според Цицерон, който щял да управлява тук малко по-късно, нямало ден, в който ; слънцето да не изгрее. Високото плато хващало всеки ветрец, който подухвал през тъмните като вино вълни. По скалите цъфтели цветя и все още цъфтят, дори и през зимата.