Преди пристигането на римската армия Сиракуза можела да се похвали с повече от 500-годишна история. Основана от коринтските колонисти през 734 г. пр. Хр.,; тя била само с двайсет години по-млада от Рим и разпростряла влиянието си по мрежа от дъщерни колонии. През 474 г., само шест години след Саламин, тя унищожила ] морските сили на етруските и така отстранила една от ранните пречки за римската ] сполука. Като много градове-държави Сиракуза преминала през фази на олигархии-1 но, демократично и монархическо управление. Оцеляла след върховните си изпита-1 ния при последователните обсади през 415-413 и 405-404 г., първата на атиняните, а втората - на картагенците.
Поради липса на по-добра информация политическата история на древна Си-1 цилия трябва да се пише от гледната точка на последователните сиракузки тирани, които властвали през кървава серия от преврати и безредици22. Дионисий Старши (царувал 405-367) бил цитиран от Аристотел като пример за тиран, “който печели властта чрез демагогски апели към бедните класи”. Неговият родственик Дион (царувал 357-354), който бил обучаван лично от Платон и Академията за философ цар, завладял Сиракуза след плаване от Гърция в едно пътуване, предшестващо пътя на Хилядата на Гарибалди. Тимолеон (царувал 344-36), коринтският “син на свободата”, бил още един владетел, триумфирал с помощта на наемници; но, изглежда, той въвел демократични конституции в много от градовете и успял да установи границата на река Халикус между гръцката и картагенската сфери на влияние. Жестокият Агатокъл (цар. 317-289) бил плебейски грънчар, който се издигнал, като се оженил за богата вдовица. През 310 г. пр. Хр. той разрешил втората картагенска обсада на Сиракуза, като пренесъл войната в Африка. За този самозван “цар на Сицилия” се разказва, че бил парализи-; ран от отровна клечка за зъби и легнал жив върху погребалната си клада. През следващото поколение Сиракуза била спасена от разрастващата се сила на Рим от Пир, царя авантюрист на Епир, който прочистил пътя за царуването на своя поддръжник цар Хиерон II (цар. 269-215). Хиерон II, покровител на Архимед, запазил мира, като не нарушил договора с Рим, и дал на Сиракуза нейния последен промеждутък на неза-
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
163
ЦИЗАЛПИЙСКА оМадиоланум вгнриия
/ гАпия 222
ш — -^ЧуТребия
КОРСИКА<
□ Етруски градове:
1. Каере 6. Волосини
2. Таркуини 7. Популония
3. Волки 8. Кортона
4. Илва(Елба) Э.Аретиум
5. Ветулония 10. Волтера
Ранни римски и латински колонии
Ш Римско господство след 241 г. пр. Хр. Римски и латински градове с годините на основаването им
Карта 7. Рим-Сицилия-Картаген, 212 г. пр. Хр.
висшо изобилие. Обаче смъртта на Хиерон в критичен момент от Пуническите войни предизвикала ожесточена борба между проримската и прокартагенската фракция. Неговият внук и наследник Хиеронимус изоставил съюза с Рим само за да бъде детрониран от народен бунт, който смазал първо царското семейство, а после и римската партия.
През 215 г. изборът на двама картагенци за управляващи магистрати в Сираку-засъбудил безпокойството на Рим. Скоро след това римските легиони били транс-
164
HELLAS
портирани до Сицилия и в една гранична схватка бил намерен casus belli1’. Марселий обсадил Сиракуза по суша и по море в края на 214 г. или може би в началото на 213 j г. За обсаждащите годината била 538 AUC. Тяхното съперничество с Картаген било ] централната политическа характеристика на епохата. То било естествено продълже-1 ние на по-ранните римски завоевания в Южна Италия. Картаген бил установената си-1 ла, а Рим - претендентът. Първата Пуническа война (267-241) била провокирана от римската намеса в местната кавга между Хиерон от Сиракуза и град Месана; и за-j вършила с това, че Рим анексирал всички картагенски земи в Сицилия. Картаген ком- > пенсирал загубите си чрез създаване на нова колония в Източна Иберия, където през 227 г. била основана Картагонова (Картагена). Рим наблюдавал това развитие със сил-но подозрение; и Втората Пуническа война била провокирана от римската интервен-1 ция в Сагунт в Иберия въпреки договора, признаващ картагенското управление до Еб-ро. Тогава Ханибап пренесъл войната до портите на Рим, причинявайки огромни по-j жари, при които стратегическият контрол над Централното Средиземноморие бил пое-] тавен на карта. Сиракуза била оста.