М. Клавдий Марселий (починал през 208), пет пъти избиран за консул, бил на-; божен герой войн от старата римска школа. При първото си консулство през 222 г. j той убил царя на Инсубрийска Галия в директна битка между двамата на полето край 1 Милано и посветил цялата си галска плячка на храма на Юпитер феретриус. Било ] му съдено да умре в битка, попаднал в засада на Ханибал. Останал в историята бла-‘ годарение на Плутарх. Според всички описания, които включват аналите на Ливий и Полибий, както и на Плутарх, римската обсада на Сиракуза била започната с големи надежди за бърз успех. Марселий бил посрещнат от непревземаеми стени и от \ уверени защитници. Но все пак освен с трите легиона от около 25 000 мъже той бил ] въоръжен и със 100 бойни кораба, огромен обоз от стенобойни машини и с информацията, че консулите на Сиракуза са разделени. Той беше пресметнал всичко, пи- ] ше Ливий, освен един човек.
Човекът бил Архимед, unicus spectatorcaelisiderumque, “онзи несравним наблю-j дател на небесата и звездите, известен повече като изобретател и инженер на артилерия и военни машини”23. По време на царуването на Хиерон II Архимед построил] цял арсенал от оригинални антиобсадни машини с всякакъв обсег и калибър.
Свидетелството на Ливий за сцената, когато римските войски приближили морските стени, е едно добро четиво:
Стената на Акрадина… която се мие от морето, бе атакувана от Марселий с шестдесет и пет петредни кораба. От повечето кораби стреляха стрелците с лъкове и прашки… и едва ли позволяваха на някой да застане на стената, без да бъде ранен.
Други петредни, събрани и свързани един с друг… и движени от външните редици весла като един-единствен кораб, издигнаха обсадни кули, високи няколко етажа, заедно с машини за разбиване на стената.
Срещу това морско оборудване Архимед беше заредил стените с артилерия с различни размери. Корабите край брега бяха бомбардирани с редовни залпове от камъни с огромна тежест. По-близките съдове бяха атакувани с по-леки, но много почести залпове.
* Събитие, провокиращо война или използвано като претекст за обявяване на война-
Б. пр.
ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
165
Накрая, за да позволи на своите хора да изхвърлят стрелите си, без да се излагат на огъня отсреща, той бе пробил в стената, от върха до основите, множество бойници, широки около лакът. През тях, без да ги виждат, някои стреляха по врага със стрели, а други - от малки, защитени “скорпиони“24.
Полибий разказва, че плаващите обсадни кули били наричани затЬисае, тъй като тяхната форма напомняла на някакъв музикален инструмент от онова време, без съмнение предшественик на съвременното гръцко ЬоигоиМ.
По-объркващи били устройствата на Архимед за изваждането на нападателите от водата:
Огромни греди изведнъж се проточваха от стените, точно над корабите, които после можеха да бъдат потопени от огромните тежести, спускани отвисоко. Други кораби бяха закачани за носа с огромни железни нокти или клюнове, като тези на жеравите, издигаха ги във въздуха, а после ги пускаха с кърмата напред в дълбините. Други бяха завъртани многократно с някаква машина вътре в града и захвърляни върху стръмните скали… с огромни поражения за бойците на борда… Често някой кораб бе издиган във въздуха и разлюляван насам-натам… докато екипажът му се разпръснеше във всички посоки25.
Марселий осъзнал, че има посилен противник. “Нека да престанем да се сражаваме с този геометрически гигант, възкликнал той, който използва корабите ни като черпаци, за да изгребва водата от морето.” Или още нещо: “Нашата група със сам-буките бе изхвърлена от банкета.” Плугарх коментира: “Сякаш римляните се биеха срещу боговете”.
Когато нападенията били изоставени, обсадата се превърнала в блокада, продължила две години. Сиракузците останали жизнени в продължение на много месе-[ ци. Пристигнало картагенско подкрепление и се разположило на лагер в долината на Анапус, което принудило Марселий да доведе четвърти легион от Панормус. Корабите напуснали пристанището успешно и се върнали с флот подкрепление. Клането, извършено от римляните, и избиването на гражданите от Хена, свещен град на Прозерпина във вътрешността на острова, настроили сицилианците против тях. През пролет на 212 г. Марселий предприел нощно нападение върху кулата Галеарга по време на фестивала на Артемида и през портата Хексапилой проникнал в предградието Епиполае. Но главните укрепления се държали твърдо. През лятото картаген-ският генерал Бомилкар събрал голям флот от 700 транспортни кораба, защитени от 130 бойни кораба. С явно превъзходство той зачакал в засада римския флот край нос Пакинум. В последния момент, поради неизвестна причина, той отхвърлил предизвикателството на Марселий за битка, излязъл в открито море и отплавал за Тарентум.