— Богоподобна? — предположи Джо.
— Известно е, че имаш специални сетива. Можеш да варорираш разни неща, каквото и да означава това. Необходими ли са ти обикновени логически методи? Да приемем…
— Така е — каза Джо. — Мога да варорирам, това е едно. Мога също и да скренирам. Хм-м.
Голегър внезапно скочи от дивана.
— Какъв глупак съм. „ИЗПИЙ МЕ“. Това е отговорът. Джо, млъкни! Върви в ъгъла и варорирай!
— Сега скренирам — протестира Джо.
— Тогава скренирай. Най-накрая имам идея. Когато се събудих вчера, си мислех за бутилка с етикет „ИЗПИЙ МЕ“. Когато Алиса отпила от такава бутилка, ръстът й се променил, нали така? Къде е този справочник? Само ако разбирах малко повече от техника. Вазоконстриктор… хемостатичен… ето го — демонстрира метаболичния механизъм за регулация на вегетативната нервна система. Метаболизъм. Сега се питам…
Голегър се втурна към работната си маса и огледа бутилките.
— Витализъм. Животът е основната действителност, като всичко останало е форма или проява. Така. Имах да решавам някакъв проблем за фирмата „Адренал“. Джонас Хардинг и дядо бяха тук. Хардинг ми даде един час, за да свърша работата. Проблемът е… опасно и безобидно животно. Парадокс. Не е това. Клиентите на Хардинг искат едновременно опасност и сигурност. В момента не разполагах с никакви опитни животни… Джо!
— Да?
— Гледай — рече Голегър. Наля пиене в една чаша и видя как течността изчезна, преди да я е опитал. — Добре. Какво стана?
— Дребното кафяво животно я изпи.
— Това дребно кафяво животно не е ли случайно… дядо?
— Точно така — отговори Джо.
Голегър си представи как по прозрачната обвивка на робота се появяват мехури от серните му клетви.
— Защо не ми каза? Ти…
— Аз отговорих на въпроса ти — каза хитро Джо. — Дядо е кафяв, нали? И е животно.
— Но… дребен! Мислех си, че е същество, не по-голямо от заек.
— Единственият стандарт за сравнение е средният представител на вида. Това е мерилото. В сравнение със средната височина на хората дядо е дребен. Дребно кафяво животно.
— Значи е дядо, така ли? — повтори Голегър, като се върна към работната си маса. — И той просто е ускорен. Ускорен метаболизъм. Адреналин. Хм-м. Сега може би знам какво да търся…
И той се зае да го търси. Но вече бе дошло утрото, когато Голегър изля съдържанието на малка епруветка в една чаша, доля уиски в нея и видя как течността изчезна.
В стаята започнаха да се появяват светли петна. Нещо се мяташе лудо от единия й ъгъл в другия. Постепенно то стана видимо, придоби кафяв цвят и накрая се превърна в дядото. Той застана пред Голегър, треперейки като епилептик, докато не се стопиха и последните следи от сместа на ускорението.
— Здравей, дядо — каза кротко Голегър. Върху изпитото лице бе изразена ужасна ярост. За пръв път през целия си живот старецът бе пиян. Голегър го изгледа с безкрайно учудване.
— Отивам си в Мейн — извика дядото и падна назад.
— Никога не съм виждал толкова бавни безделници през целия си живот — каза дядото, като унищожаваше една пържола. — Ама че съм гладен. Друг път ще си помисля добре, преди да ти позволя да ми биеш инжекции. Колко месеца бях в това състояние?
— Два дена — отговори Голегър, бъркайки внимателно някаква смес. — Това бе ускорител на метаболизма, дядо. Просто си живял по-бързо, това е всичко.
— Всичко! О, не можех да хапна нищо. Храната бе твърда като скала. Единственото, което можеше да мине през гърлото ми, бе нещо за пиене.
— Така ли?
— С много дъвкане. Дори с изкуствените ми зъби. Освен това уискито бе горещо. Колкото до пържоли като тази, и дума не можеше да става.
— Живял си по-бързо. — Голегър погледна към робота, който стоеше тихо и скренираше в един ъгъл. — Нека да видим. Антитезата на ускорител е забавител… Дядо, къде е Джонас Хардинг?
— В онова там — отвърна дядото, като посочи синеокото динамо и с това потвърди подозрението на Голегър.
— Витаплазма. Ето значи какво е това. Ето защо са ми доставили толкова много витаплазма преди две нощи. Хм-м. — Голегър заоглежда гладката непробиваема повърхност на мнимото динамо. След известно време опита с игла за подкожни инжекции. Но не можеше да проникне през твърдата черупка.
Вместо това, като използва нов разтвор, който бе получил от смесването на различни бутилки от работната си маса, той пусна капка от течността върху неподдаващата се материя. След малко тя омекна около мястото на капката и Голегър веднага направи инжекция. Зарадва се, като видя промяната на цвета да се разпростира във всички посоки, докато цялата маса не стана бледа и пластична.