— Витаплазма — извика той. — Обикновени клетки с изкуствена протоплазма и нищо друго. Не е чудно, че изглеждаше твърда. Бях я обработил за забавяне. Един вид молекулярна стаза. Всичко с такъв бавен метаболизъм би изглеждало твърдо като желязо. — Голегър откъсна няколко големи парчета от материята и ги пусна в една вана. Нещо започна да се оформя около очите — череп, широки рамене, туловище…
Освободен от маскиращата го витаплазма, Джонас Хардинг стоеше на колене върху пода, безмълвен като статуя.
Сърцето му не биеше. Не дишаше. Забавителят го държеше в състояние на пасивност. Все пак не чак толкова непробиваемо. Голегър се спря, преди да му бие инжекцията и погледна Джо, после дядото.
— А това защо съм го направил? — попита той.
После сам си отговори на въпроса.
— Ограничението на времето. Хардинг ми даде един час да реша проблема му. Времето е относително — особено когато метаболизмът на човека е забавен. Дал съм на Хардинг от забавителя, така че той би трябвало да не знае колко време е изминало. Нека да видим. — Голегър капна от разтвора върху непроницаемата кожа на Хардинг и изчака петното да омекне и да промени цвета си. — А-ха. Така, както е замразен Хардинг, бих могъл да работя със седмици върху проблема му, а когато той се събуди, ще си мисли, че е изминало съвсем малко време. Но защо съм го покрил с витаплазма?
Дядото гаврътна една бира.
— Когато си пиян, си способен на всичко — отбеляза той, като се пресегна за още една пържола.
— Вярно. Но Голегър Плюс е логичен. Логиката му може да е странна, фантастична, но все пак е логика. Нека да си помисля. Дал съм от забавителя на Хардинг и после… той е стоял там. Скован и втвърден. Не бих могъл да го подритвам из лабораторията, нали? А ако някой влезеше, щеше да си помисли, че в ръцете ми има труп!
— Искаш да кажеш, че той не е мъртъв? — запита дядото.
— Разбира се, че не е. Само е забавен. Сетих се! Маскирал съм тялото на Хардинг. Поръчал съм витаплазма, наложил съм я върху тялото му и после съм въвел от забавителя в самата витаплазма. Той въздейства върху всяко живо клетъчно вещество — забавя го. А забавено до такава степен, то е непробиваемо и непоклатимо!
— Ти си луд! — каза дядото.
— Късоглед съм — призна си Голегър. — Най-малкото Голегър Плюс е късоглед. Решил е да остави видими очите на Хардинг, така че да ми напомни за човека, скрит в тази купчина витаплазма, когато се събудя след гуляя! Все пак за какво съм конструирал това записващо устройство? Логиката на Голегър Плюс използва много по-фантастични идеи от тази на Джо.
— Не ме закачай — обади се Джо. — Скренирам все още.
Голегър пъхна иглата в мекото място от ръката на Хардинг. Вкара в него ускорител и след минута-две Джонас Хардинг се размърда, премига със сините си очи и стана от пода.
— Ох! — рече той, като потри ръката си. — Ударихте ли ме с нещо?
— Без да искам — отвърна Голегър, наблюдавайки внимателно мъжа. — Ъ… този ваш проблем…
Хардинг намери стол, седна и се прозя.
— Решихте ли го?
— Дадохте ми един час.
— О, да. Разбира се — Хардинг погледна часовника си. — Спрял е. Е, какво има?
— Колко време мислите, че е изминало, откакто влязохте в тази лаборатория?
— Половин час? — каза Хардинг наслуки.
— Два месеца — рече дядото.
— И двамата сте прави — отвърна Голегър. — Аз имам друг отговор, с който също ще съм прав.
Хардинг очевидно си помисли, че Голегър все още е пиян. Така че той се върна към темата на разговора.
— Какво направихте по въпроса за специалното животно, от което имаме нужда? Имате още половин час…
— Не ми е необходим — каза Голегър, а в главата му започна да се развиделява. — Имам отговор на въпроса ви. Но не е точно такъв, какъвто сте си го представяли. — Той се отпусна върху дивана и погледна към машината за напитки. Сега, когато отново можеше да пие, предпочете да го поотложи за малко.
— Не съм пил такова вино, което да е по-хубаво от жаждата — отбеляза той.
— Глупости — обади се дядото.
— Клиентите на фирмата „Адренал“ искат да ходят на лов за животни. Искат силни усещания и затова са им необходими опасни животни. Трябва обаче и нищо да не ги застрашава, така че не могат да се използват опасни животни. Изглежда парадоксално, но не е. Отговорът не се крие в животното, а в ловеца.