— Започвам да разбирам — рече Голегър. — Но колкото до личното преживяване… чудя се. Какво е определението за опасност в такъв случай?
— Опасност има, когато нещо се опитва да те хапне — поясни дядото. — Неизвестното, чуждото също е опасно, защото не го разбираме. Това е причината историите за призраци винаги да са търсени. Рев в тъмното е по-страшен от тигър на дневна светлина.
— Разбирам ви — кимна Хардинг. — Но има и други фактори. Играта не бива да бъде прекалено проста. Да хванеш заек е лесна работа. Освен това, естествено, предоставяме на клиентите си най-модерните оръжия.
— Защо?
— За гарантиране на собствената им сигурност. Проблемът е, че с тези оръжия, скенери и анализатори на миризми, който и да е глупак може да проследи и убие всяко животно. Няма възбуда освен ако звярът не е тигър-убиец, но това пък е твърде страшно за клиентите ни!
— Тогава какво искате?
— Не знам точно — отвърна Хардинг колебливо. — Може би ново животно. Такова, което да отговаря на изискванията на фирмата „Адренал“. Но не съм много сигурен в отговора, иначе нямаше да се обърна към вас.
— Новите животни не се появяват току-така от въздуха — каза Голегър.
— А откъде тогава?
— Чудя се. От други планети? От други сектори на времето? От други измерения на вероятностите? Веднъж хванах някакви странни животинки — либлии, след като бях настроил апаратурата за някаква бъдеща ера на Марс. Но те няма да свършат работа.
— Тогава от други планети?
Голегър стана и се отправи към работната си маса. Започна да свързва зъбни колела и тръбички.
— Хрумна ми нещо. Латентните фактори, унаследени от човешкия мозък… Моите скрити възможности се възвръщат към живот. Нека да видим. Може би…
Изпод ръцете му започна да се оформя някакво устройство. Голегър бе напълно зает с него. После изруга, бутна го настрана и седна пак до машината за напитки. Дядото вече се бе опитал да я използва, но се бе задавил още на първата глътка джин. Заплашваше, че ще си отиде и ще вземе Хардинг със себе си, за да му покаже истински лов.
Голегър избута стареца от дивана.
— Вижте, мистър Хардинг — рече той. — Ще го имате утре. Трябва да си помисля още…
— Искате да кажете да си пийнете — поправи го Хардинг, като извади пачка банкноти. — Много съм слушал за вас, мистър Голегър. Никога не работите освен когато сте притиснат. Необходимо е да ви се постави краен срок, иначе няма да направите нищо. Добре. Виждате ли това? Петдесет хиляди кредита. — Той погледна ръчния си часовник. — Давам ви един час. Ако дотогава не решите проблема ми, губите сделката.
Голегър подскочи от дивана като ужилен.
— Та това е смешно. Един час не е достатъчен…
— Аз съм последователен човек — каза Хардинг твърдо. — Но вие не сте. Знам предостатъчно за вас, за да ми е ясно, че е така. Мога да намеря други специалисти и изобретатели, както ви е известно. Един час! Или ще изляза от тази врата, като отнеса петдесетте хиляди със себе си!
Голегър погледна алчно парите. Отпи набързо, тихо изруга и се върна към устройството си. Този път, без да прекъсва работа.
След известно време от масата блесна лъч. Той уцели Голегър в окото и го накара да извика от болка, отдръпвайки се назад.
— Добре ли сте? — попита Хардинг, като скочи на крака.
— Разбира се — изръмжа Голегър и дръпна прекъсвача. — Мисля, че се получава. Тази светлина… ох. Изгори ми очите. — Той премига и потекоха сълзи. После се запъти към машината за напитки.
След като отпи мъжки, Голегър се обърна към Хардинг.
— По следите съм на това, което искате. Обаче не знам колко време ще ми е необходимо. — Той се намръщи. — Дядо, ти ли му смени настройката?
— Не знам. Натиснах няколко бутона.
— Така си и мислех. Това не е джин. Ууу!
— Опари те, а? — рече дядото, чийто интерес се събуди и той се приближи да опита отново машината за напитки.
— Никак — сопна му се Голегър, като се дотътри на колене до аудио-визуалната система. — Какво е това? Шпионирате ме, така ли? В тази къща знаем как да се справяме с шпионите, мръсни предатели. — Говорейки така, той се изправи на крака, грабна един чаршаф и покри с него камерата.
На това място екранът съвсем естествено стана бял.
— Всеки път надхитрям сам себе си много успешно — забеляза Голегър като стана, за да изключи прожекционния апарат. — Усложнявам си живота да направя тази апаратура, след което я обезвреждам, тъкмо когато започва да става интересно. Сега знам по-малко, отколкото преди, защото имам повече неизвестни.