— Хората могат да опознаят същността на нещата — промълви Джо.
— Това схващане е важно — съгласи се Голегър. — Гърците са го открили обаче преди доста време. Съвсем скоро, ако продължаваш да мислиш усилено, ще стигнеш до великото откритие, че две и две нрави четири.
— Бъди спокоен, грозни човече — рече Джо. — Сега се занимавам с абстракциите. Отвори вратата и ме остави на мира.
— Вратата ли? Защо? Звънецът не звъни.
— Ще звънне — обясни Джо. — Ето!
— Посетители толкова рано сутрин — въздъхна Голегър. — Все пак може би е дядо. — Той натисна един бутон и се вгледа в екрана, вграден във вратата, но не успя да разпознае лицето с хлътнали бузи и дебели вежди. — Добре — рече, — влезте и следвайте стрелките. — После жадно се извърна към машината за напитки, преди да си спомни за Танталовите си мъки.
Човекът с изпитото лице влезе в стаята.
— Побързайте — посъветва го Голегър. — Преследва ме някакво дребно кафяво животно, което ми изпива всичкото пиене. Имам и ред други проблеми, но дребното кафяво животно е най-страшният от тях. Ако не си пийна, ще умра. Така че кажете ми какво желаете и ме оставете да решавам сам проблемите си. Не ви дължа пари, нали?
— Зависи — отвърна новодошлият със силен шотландски акцент. — Казвам се Мърдок Маккензи и предполагам, че вие сте мистър Голегър. Не изглеждате много благонадежден. Къде е съдружникът ми и къде са петдесетте хиляди кредита, които той носеше?
Голегър се замисли.
— Съдружникът ви, а? Чудя се дали нямате предвид Джонас Хардинг?
— Именно него. Той е съдружникът ми във фирмата „Адренал“.
— Не съм го виждал…
Верен на привичката си да прави уместни забележки, Джо се обади:
— Грозният човек с големите уши. Толкова бе противен.
— Мно-о-го точно — кимна Маккензи. — Виждам, че използвате минало време или по-скоро тази огромна дрънкаща машина го използва. Да не би случайно да сте убили съдружника ми и да сте се отървали от тялото му посредством някое от научните ви приспособления?
— Чакайте, чакайте — каза Голегър. — Откъде ви хрумна такова нещо? Нима съм белязан като Каин върху челото или какво? Защо ще стигате до подобно заключение? Вие сте луд.
Маккензи потри дългата си брадичка и изгледа Голегър изпод рунтавите си сиви вежди.
— Знам, че загубата не би била голяма — призна си той. — Джонас не ми е от особена полза в работата. Прекалено методичен е. Но в него имаше петдесет хиляди кредита, когато дойде тук снощи. Остава и въпросът за тялото. Застраховката му е наистина огромна. Между нас казано, мистър Голегър, ако сте убили злочестия ми съдружник и сте прибрали петдесетте хиляди, няма да ви дам под съд. Дори бих се съгласил да ви оставя да се измъкнете с… да кажем… десет хиляди, в случай, че ми дадете останалите. Но не и преди да ми представите явно доказателство за смъртта на Джонас, което да задоволи застрахователните агенти.
— Каква логика — възхити се Джо. — Каква красива логика. Странно е, че такава логика може да се крие в такова непрозрачно чудовище.
— Бих изглеждал още по-чудовищен, приятелю, ако имах прозрачна кожа като твоята — рече Маккензи — и ако анатомическите атласи са точни. Но сега обсъждаме въпроса за тялото на съдружника ми.
— Това е невероятно — извика Голегър. — Вие, изглежда, сте готов да укриете престъпление или нещо такова.
— Значи потвърждавате обвинението.
— Ни най-малко! Вие сте прекалено уверен в себе си, мистър Маккензи. Бих се обзаложил, че вие сам сте убили Хардинг и сега се опитвате да прехвърлите вината върху мене. Откъде знаете, че е мъртъв?
— Съгласен съм, че това изисква известно обяснение — каза Маккензи. — Джонас бе последователен човек. Наистина не помня да е пропускал среща по една или друга причина. Той имаше една среща снощи, както и друга тази сутрин с мене. Освен това носеше петдесет хиляди кредита със себе си, когато дойде да ви види вчера вечерта.
— Откъде знаете, че е дошъл тук?
— Аз го докарах с моя въздухолет. Оставих го пред вратата ви и го видях да влиза.
— Добре, не сте го видели да излиза, но той излезе — рече Голегър.
Маккензи невъзмутимо продължи да изброява.
— Тази сутрин проверих досието ви, мистър Голегър, и то не е от добрите. Неуравновесен е най-малкото, което може да се каже за вас. Били сте забъркан в разни тъмни сделки и обвиняван за престъпления в миналото. Нищо не е било доказано, но вие сте ловък, предполагам. Полицията ще се съгласи с това.
— Те не могат да докажат нищо. Вероятно Хардинг си е у дома в леглото.
— Не е. Петдесет хиляди кредита са доста пари. А застраховката на съдружника ми възлиза на много повече от това. Работата ни ще закъса страшно, ако Джонас остане да се води като изчезнал. И тогава ще има следствие срещу вас. А то ще струва пари.