Отново прегледа списъка, докато чакаше някой от двамата да вдигне. Беше подбрал внимателно времето. Дванайсет в Бостън, шест вечерта в Ница. Би трябвало да са се върнали от обяд в «Коломб д'Ор», но все още да не са тръгнали към казиното в Монте Карло.
— Ало? — обади се познат глас.
— Здрасти, Ив, аз съм. Реших да ти кажа как вървят нещата с Уорхол.
— Полицията намери ли го?
— Да, висяла над камината в апартамента на Карпенко в Брайтън Бийч. Трудно биха могли да я пропуснат.
— Значи вече може да се върне в спалнята Джеферсън?
— Боя се, че не. Бостънската полиция реши да оцени картината, преди да повдигне обвинения. И изненада, оказа се копие.
— Защо се изненадваш? — попита Ивлин малко по-бързо от очакваното.
— Какво искаш да кажеш? — невинно попита Лорънс.
— Очевидно е сложил копие вместо оригинала. Обзалагам се, че оригиналът е изнесен от страната. Сигурно вече е в Русия.
«По-скоро някъде в Южна Франция» — помисли си Лорънс.
— Застрахователите са на същото мнение, Ив — каза той и погледна списъка. — И се питат кога ще се върнеш в Бостън, тъй като си последната, която е виждала Карпенко преди да замине за Ню Йорк.
— Смятам да остана тук още няколко месеца — каза Ивлин. — Предполагам, че полицията е арестувала приятеля ти Карпенко.
— Да, но са го пуснали под гаранция. Той твърди, че ти е дал чек за петстотин хиляди долара, които да инвестираш чрез Тод в стартиращата му компания, и си му предложила картината като залог.
— Точно обратното — каза Ивлин. — Той ме умоляваше да инвестирам пари в пицарията му, но аз отказах и го разкарах.
— Но той е показал чека — каза Лорънс. — Така че би било добре да дойдеш и да кажеш на полицията твоята версия на историята.
— Моята версия на историята ли? — повиши глас Ивлин. — На чия страна си, Лорънс?
— На твоя, разбира се, но от полицията отказват да повдигнат обвинение, докато не разпитат теб.
— В такъв случай ще им се наложи да почакат — отвърна Ивлин и тресна телефона.
Лорънс затвори и се обърна към Алекс.
— Имам чувството, че няма да се върне в близко бъдеще. — На лицето му се появи широка усмивка.
— Но ти изгуби Уорхол — каза Алекс.
— Признавам, че Джаки ще ми липсва — каза Лорънс. — Но не и Ивлин.
— Чух само едната страна от разговора — каза Тод Халидей и подаде чаша уиски на жена си, след като тя тресна слушалката. — Прав ли съм, като си мисля, че Лорънс вече е разбрал, че Уорхол е копие и че Карпенко е показал чека?
— Да — отвърна Ивлин и пресуши чашата. — Забравих, че чековете се връщат в банката, която ги е издала.
— Но чекът бе за изплащане на парите в брой, така че няма да могат да го проследят обратно до теб.
— Така е, но ако Лорънс открие…
— Ако открие — рече Тод, — просто ще трябва да минем на план Б.
Когато се прибра в Ню Йорк, Алекс трябваше да обясни на майка си защо се връща с чек за половин милион, макар че е казал на Лорънс, че картината е копие. Остана изненадан от единствения й въпрос.
— Предложи ли на Ана да се омъжи за теб?
— Мамо, познавам я само от седмица.
— Баща ти ми предложи дванайсет дни след като се запознахме.
— Значи имам още пет дни — с усмивка отвърна Алекс.
Алекс слезе от метрото на 14-а улица малко след дванайсет и тръгна право към «Ломбарди». Седна, но не си поръча нищо. Когато мениджърът се появи, му връчи договора. Паоло седна и прочете внимателно всяка клауза. Нямаше никакви изненади. Всичко, което бе обещал Алекс, беше включено, така че той с готовност подписа.
— Добре дошъл на борда, партньоре — каза Алекс, докато си стискаха ръцете. — Ти ще управляваш «Елена 1», а аз ще поема стартирането на «Елена 2».
— С нетърпение очаквам да работя с теб — отвърна Паоло.
— Ще се видим в понеделник в осем без пет, защото е крайно време да се запознаеш с майка ми. Между другото, може би е добре, че не я срещна преди да подпишеш договора. Трябва да бягам. Имам уговорка за обяд с човек, за когото не мога да си позволя да закъснявам.
— Значи си я намерил?
— Разбира се.
Алекс пристигна в «Льо Бернардин» секунди преди Ана да се появи.
— Как мина в Бостън? — беше първият й въпрос, след като поръчаха.
— Не би могло да е по-добре — отвърна той и обясни защо все пак ще отвори «Елена 2» навреме.
— Имаш забележителен приятел в лицето на Лорънс — рече Ана. — И къде е Уорхол?
— Истинският или копието?