— Да започнем с копието.
— Обратно в спалнята Джеферсън.
— А оригиналът?
— Лорънс смята, че вероятно е в Южна Франция. Което е още една причина Ивлин да не бърза да се връща в Бостън.
— Не разчитай на това — каза Ана. — Човекът, когото описа, никога не би допуснал сестра му да влезе в затвора.
— Аз го знам, ти го знаеш, но дали Ивлин би поела риска? Както и да е, как я караше ти, докато ме нямаше?
— Обядвах в «Ломбарди».
— Предателка.
— И макар че майка ти приготвя много по-добри пици, тяхното меню е друга класа — каза тя, докато им сервираха храната.
— Изобщо не съм забелязал.
— Не забравяй, че клиентът вижда менюто много преди да види храната. И тъй като дизайнът фигурира в дипломата ми, разбира се, си помислих, че мога да измисля нещо малко по-привлекателно за «Елена». — Тя извади от чантата си няколко листа и ги сложи на масата.
Алекс разгледа внимателно различните дизайни.
— Разбирам какво имаш предвид.
— Това са само предварителни скици — каза Ана. — Ще имам по-излъскани версии, преди да заминем за Вирджиния.
— Направо изгарям от нетърпение — отвърна Алекс, докато сервитьорът вземаше празните им чинии.
— Ще се наложи да почакаш. — Ана си погледна часовника. — Трябва да изчезвам. Господин Розентал ще повдигне добре оформената си вежда, ако закъснея и с една минута.
Ана се върна в галерията, а Алекс взе метрото до Брайтън Бийч и се отби в «Елена», за да каже на майка си, че Паоло започва при тях в понеделник.
— А Ана? — попита Елена.
— Тя е добре — отвърна Алекс и побърза да се изнесе, преди да му е напомнила, че му остават само три дни, ако иска да бие рекорда на баща си.
Седна на първия ред в аудиторията малко преди професор Донован да влезе.
— Тази вечер ще разгледаме значението на плана Маршал и ролята на президента Труман за възстановяването на Европа след Втората световна война — каза Донован. — Финансовата нестабилност, заплашваща Европа през 1945 година, била такава, че…
Когато се прибра малко след десет, Алекс беше останал без сили. Завари майка си в кухнята да бъбри с Димитрий, който тъкмо се беше върнал от Ленинград.
Алекс се строполи на най-близкия стол.
— Димитрий ми каза, че вуйчо ти Коля станал председател на профсъюза на пристанищните работници — каза Елена. — Чудесна новина, нали?
Алекс не каза нищо. Вече беше заспал и тихо похъркваше.
30.
Алекс
Бостън
— Много ми се иска да науча повече за живота ти в Съветския съюз и как си се озовал в Америка — каза Ана, докато влакът потегляше от Пен Стейшън.
— По-приемливата версия ли предпочиташ, или онази с всички гадни подробности?
— Истинската.
Алекс започна със смъртта на баща си и всичко, което му се беше случило оттогава до деня, в който я бе срещнал в метрото на 51-ва улица. Пропусна само истинската причина, поради която едва не беше убил майор Поляков, и факта, че Димитрий работи за ЦРУ. Когато завърши, първият въпрос на Ана го изненада.
— Мислиш ли, че е възможно съученикът ти да е отговорен за смъртта на баща ти?
— Неведнъж съм си го мислил — призна Алекс. — Не се съмнявам, че Владимир е способен на подобно предателство, и за негово добро мога само да се надявам никога повече да не го видя.
— Колко ли различно щеше да е всичко, ако ти и майка ти се бяхте качили в другия контейнер?
— На първо място, нямаше да те срещна — каза Алекс и хвана ръката й. — Е, чу историята ми, сега е твой ред.
— Родена съм в затворнически лагер в Сибир. Нямам представа кой е баща ми, а майка ми умря още преди да…
— Добър опит — каза Алекс и я прегърна през раменете. Тя се обърна и го целуна за първи път. На Алекс му трябваха няколко секунди да дойде на себе си, преди да промърмори: — А сега ми кажи истинската история.
— Не съм избягала от Сибир, а от Южна Дакота, когато ми предложиха място в Джорджтаун. Винаги съм искала да постъпя в художествено училище, но не бях достатъчно добра и затова се примирих с история на изкуството и накрая ми предложиха работа в «Розентал».
— Явно си се представила доста добре в Джорджтаун — отбеляза Алекс. — Защото господин Розентал не ми се стори човек, който би търпял некадърници.
— Много е взискателен, но иначе е блестящ — каза Ана. — Освен изкуствовед е и много добър дилър, поради което се радва на голямо уважение в бранша. От него научавам много повече, отколкото научих в университета. А сега, след като се запознах с неуморимата ти майка, разкажи ми за баща си.