— Той беше най-забележителният човек, когото съм познавал. Ако беше останал жив, със сигурност щеше да стане първият президент на независима Русия.
— А ето че синът му ще стане президент на компания за пици в Бруклин — подразни го тя.
— Не и ако майка ми има думата. Тя иска да стана професор, юрист или доктор. Всичко, само не бизнесмен. Но аз още нямам идея с какво да се захвана, след като завърша бизнес училището. Трябва обаче да призная, че ти и Лорънс променихте живота ми.
— В какъв смисъл?
— Докато те търсех, минах през няколко други галерии. Все едно откривах нов свят, в който непрекъснато срещах толкова много прекрасни жени. Надявам се, че когато се върнем в Ню Йорк, ще ме запознаеш с още повече.
— В такъв случай трябва да започнем с Музея за модерно изкуство, да продължим с «Фрик» и ако любовната афера продължи, ще те запозная с няколко излегнали се жени в «Метрополитън». А пък аз си помислих, че си хлътнал по мен.
— Ана, хлътнах по теб в мига, в който те видях. Ако само се беше обърнала след като слезе от влака и ми се беше усмихнала, щях да разбия вратите и да се втурна след теб.
— Майка ми ме е учила никога да не поглеждам назад.
— Оставам с впечатлението, че майка ти е досущ като моята. Може ли да прави калцоне?
— Забрави. Тя е учителка.
— А баща ти?
— Той е директор на същото училище, но всички са напълно наясно кой всъщност командва.
— С нетърпение очаквам да се запозная с тях — каза Алекс, а Ана положи глава на рамото му.
Алекс никога не си беше представял, че едно пътуване може да мине толкова бързо. Разказваха си истории от детството и тя му говори за Фра Анджелико, Белини и Караваджо, а той за Пушкин, Толстой и Лермонтов.
Когато малко след единайсет и половина влакът влезе в гара Арлингтън, Ана беше стигнала само до седемнайсети век. Алекс мълча, докато таксито ги караше към Националното гробище. Когато тръгнаха по грижливо поддържаните поляни с редици неукрасени бели надгробни камъни, Алекс си спомни за разговора си с лейтенант Лоуъл в онази землянка и думата «безполезност» отекна в ума му. Не минаваше нито ден, без да си помисли за Танка. Не минаваше нито ден, без да благодари на бог, ако изобщо го имаше, че е изкарал късмета да оцелее.
Спряха, когато стигнаха надгробния камък на редник първи клас Самюъл Т. Бъроус. Ана стоеше мълчаливо, докато Алекс плачеше, без да се крие. Мина известно време, преди да извади кърпа от джоба си. Разгъна я, коленичи и сложи «Сребърната звезда» на гроба на приятеля си.
Алекс не знаеше колко време са останали там.
— Сбогом, стари приятелю — каза той, когато най-сетне се обърна. — Ще се върна.
Ана му се усмихна толкова нежно, че той се разплака отново.
— Благодаря ти, Ана — каза той, докато тя го прегръщаше. — Танка щеше много да те хареса и съм сигурен, че би го одобрила за мой кум.
— Ако това е предложение — каза Ана и не успя да скрие усмивката си, — майка ми би посочила, че се познаваме само от две седмици.
— На баща ми са му били достатъчни дванайсет дни — каза Алекс, падна на колене и извади от джоба си малка кадифена кутийка. Отвори я и показа на Ана годежния пръстен на баба си.
Докато го поставяше на безименния пръст на лявата й ръка, Ана каза нещо, което той нямаше да забрави до края на живота си.
— Сигурно съм единственото момиче, на което са му предлагали брак в гробище.
— Какво мислиш за тези менюта? — попита Алекс.
— Първокласни като майка ти — отвърна Лорънс. — Тя ли ги е измислила?
— Не, Ана ги направи през свободното си време.
— С нетърпение очаквам да се запозная с това момиче. Може би трябва да я поканя в Бостън за уикенда, за да види колекцията ми.
Алекс се разсмя.
— И бъди сигурен, че ще приеме, защото и тя очаква с нетърпение да се запознае с теб и да види колекцията. Е, Лорънс, тъй като подозирам, че не си долетял до Ню Йорк само за да ме ласкаеш, мога само да се надявам, че не си искаш парите обратно, защото вече ги похарчих.
— Но си готов да инвестирам още, нали?
— Защо да го правиш?
— Защото ако «Елена» иска да се разширява, единственото, за което Тод е прав, е това, че се нуждаеш от финансова инжекция.
— И ти си склонен да я осигуриш?
— И още как. В мой интерес е да го направя, тъй като притежавам петдесет процента от бизнеса.
— Само докато ти се изплатя.
— Което може да ти отнеме доста време, ако се съгласиш с предложението ми.
Алекс се разсмя.
— Кръстникът ти не би одобрил.
— Не виждам защо. Една от първите му инвестиции е била в «Макдоналдс», въпреки че никога през живота си не е вкусвал хамбургер. Имаме обаче един проблем.