— Какъв? — попита Алекс, когато Паоло се върна със специалитета на деня.
— Мисля, че намерих идеалното място за «Елена 3» в Бостън, но как ще направим дубликат на майка ти?
— В менюто ще бъдат нейните рецепти — каза Алекс. — И бог да е на помощ на всеки готвач, който не успее да покрие стандартите й.
— Как мислиш, ако отворим «Елена» в някой град, дали би се съгласила да прекарва първия месец след откриването там?
— Ако я убедим, че идеята е твоя, като нищо би се съгласила — отвърна Алекс.
— Харесва ли ви днешният специалитет? — попита познат глас.
Лорънс стана да поздрави Елена.
— Великолепен е — каза той и докосна с два пръста устните си. Алекс разпозна специалната усмивка, която майка му държеше запазена за любимите си клиенти. — И се питах, Елена, дали можем да поговорим на четири очи по-късно, за предпочитане когато Алекс не е наоколо?
Когато «Елена 3» отвори врати за бостънската публика, Алекс се изненада от големия интерес от страна на местната и националната преса. Но пък, от друга страна, той не беше политик.
Тед Кенеди, който водеше церемонията по откриването, каза пред събралите се, че досега е откривал болници, училища, футболни стадиони, дори едно летище, но никога пицария.
— Но да бъдем откровени — продължи той, — това е изборна година. — Изчака смехът да утихне и добави: — Във всеки случай «Елена» не е обикновена пицария. Моят добър приятел Лорънс Лоуъл, вашият кандидат от демократите за Конгреса, застана зад това предприятие от самото му начало. Той вярва в Елена Карпенко и сина й Алекс, които са избягали от тиранията на комунизма с вярата, че могат да започнат нов живот в Съединените щати. Те са олицетворение на американската мечта.
Алекс се огледа и видя, че майка му се е скрила зад един хладилник, а Ана стои до нея. Запита се дали тя й е казала.
— Дами и господа — каза Кенеди, — за мен е огромно удоволствие официално да обявя «Елена 3» за открит.
След като аплодисментите затихнаха, Лорънс излезе да благодари на сенатора и добави:
— След като се подкрепя с днешния специалитет, който е конгресменска пица — с вмирисано сирене, много шунка и щипка сол — ще бъда готов да поема по пътеката на кампанията. — Изчака одобрителните викове да утихнат и продължи: — Освен това искам да направя важно съобщение. Поканих Алекс Карпенко да се включи в предизборния ми екип.
— Но той никога досега не се е занимавал с кампании — извика един журналист.
— И не бях опитвал пица, преди да дойда в Америка — тутакси му отговори Алекс и думите му бяха посрещнати с още повече одобрителни викове.
След като Лорънс завърши речта си, Алекс се огледа за сенатор Кенеди, за да му благодари. Той обаче беше потеглил за следващия си ангажимент, с което даде ясна представа на Алекс какво предстои през следващите три месеца.
— Мислиш ли, че брат ти е съобщил в полицията за кражбата на картината? — попита Тод, след като икономът излезе от стаята.
— Какво те кара да смяташ, че не го е направил? — отвърна Ивлин и отпи глътка вино.
— Ако се съди по първата страница на «Глоуб», не го е направил — каза Тод и подаде вестника на жена си.
Погледът й се спря върху снимката на усмихващия се Тед Кенеди, застанал между Лорънс Лоуъл и Алекс Карпенко.
— Кучи син — каза тя, след като прочете материала за речта на сенатора при откриването на «Елена 3».
— Може би е време да се върнем в Бостън и да обявиш на всички, че този път ще гласуваш за републиканците — каза Тод.
— Ще бъде късмет, ако това изобщо се появи на шестнайсета страница на «Хералд», а и няма да е изненада за повечето хора. Не — каза Ивлин. — Това, което съм намислила, ще изкара брат ми на първа страница на «Ню Йорк Таймс».
Алекс с изненада откри, че изборният процес е грабнал въображението му и че се наслаждава на всеки аспект на кампанията. За първи път разбра защо баща му е искал да бъде лидер на профсъюз.
Харесваше непосредствения контакт с гласоподавателите на място — на улицата, в заводите, на нечий праг. Ликуваше на публичните срещи и винаги с радост представяше Лорънс, когато кандидатът не смогваше да бъде на две места едновременно.
Най-много от всичко се радваше на ежеседмичните пътувания до столицата за инструктаж от партийните лидери как върви националната кампания и какво трябва да бъде следващото политическо изявление. Вашингтон практически се превърна в негов втори дом. Дори започна да се пита (макар да не го спомена на Ана) дали някой ден да не се присъедини към Лорънс във Вашингтон като представител на Осми конгресен окръг на Ню Йорк.