Единственото, което не му харесваше, бяха дългите раздели с годеницата му и той с нетърпение броеше дните до всеки уикенд, когато тя идваше в Бостън. И макар че кампанията сякаш щеше да продължи вечно, тя не се оплака нито веднъж.
Вече бяха определили дата за сватбата — три дни след гласуването — макар че Алекс още не беше казал на майка си, че Ана е бременна. Димитрий щеше да е кум, Лорънс главен шафер и нямаше награди за позналите кой ще поеме кетъринга.
— Имате ли фотографско доказателство? — попита Ивлин.
— Повече от десет снимки — отвърна гласът от другия край на линията.
— А акт за раждане?
— Разполагахме с него още преди да го запишем.
— Какво следва?
— Просто се отпуснете и чакайте брат ви да се оттегли от надпреварата.
— Единственият ми проблем да си член на екипа ми е в това, че мнозина гласоподаватели са на мнение, че би бил много по-добър кандидат от мен — каза Лорънс. — На твоите събирания идват повече хора, отколкото на моите.
— Но фамилията Лоуъл има представител във Вашингтон вече повече от сто години — каза Алекс. — А аз съм първо поколение имигрант, току-що слязъл от кораба.
— Както и мнозина от поддръжниците ми, което е и причината да си идеалният кандидат. Ако някога решиш да се кандидатираш за каквото и да било, от кучкар до сенатор, с радост ще застана зад теб.
Ивлин и Тод взеха следобедния самолет обратно до Ница, тъй като не искаха да са в Бостън, когато на следващия ден излязат сутрешните издания на вестниците.
— Пусна ли пратката на Хоксли? — попита Тод, докато закопчаваше колана.
— Доставена по куриер в щаба му — каза Ивлин. — Не можех да рискувам с пощата след онова, което ми поискаха за снимките. — И се усмихна на стюардесата, която й предложи чаша шампанско.
— Ами ако Лорънс разбере истината?
— Вече ще е твърде късно.
— Но ти сигурно получаваш по сто обаждания от побъркани на ден. Защо да приемаш сериозно това? — попита Блейк Хоксли и посочи пръснатите на бюрото му снимки.
— Не получавам много пратки, доставени от елегантно облечени жени с акцент на интелектуалки — отвърна ръководителят на кампанията му.
— И какво ме съветваш да правя с това? — попита кандидатът на републиканците.
— Нека споделя информацията с мой добър познат от «Бостън Глоуб» и да видим какво може да направи той.
— Но от «Бостън Глоуб» винаги поддържат демократите.
— Може и да не го направят, когато видят това — каза Стайнър, събра снимките и ги пъхна в плика. — Не забравяй, че основният им интерес е да си продадат вестника, а това може да удвои тиража им.
— Когато видят снимките, ще се обадят първо на мен за мнение. Какво да им кажа?
— Без коментар.
Алекс прочете за втори път водещата статия на «Глоуб», преди да подаде вестника на Ана.
— Знаеше ли, че Лорънс е гей? — попита той, след като тя свърши с четенето.
— Разбира се — каза Ана. — Всички знаят. Е, явно всички с изключение на теб.
— Мислиш ли, че ще му се наложи да оттегли кандидатурата си? — попита Алекс и погледна снимките на централните страници.
— Защо да го прави? Да си гей не е престъпление. Може дори да увеличи гласовете му.
— Но да правиш секс с непълнолетен е престъпление.
— Това очевидно е номер — каза Ана. — Трийсетгодишен уличен мошеник наклеветява Лорънс за нещо отпреди петнайсет години, за което несъмнено му е било платено много добре. Не бих се изненадала, ако зад цялата тази работа седят републиканците.
— Видя ли какво е казал Хоксли, когато са му се обадили от «Глоуб»? — попита Алекс.
— Без коментар. И ти би трябвало да посъветваш Лорънс да отговаря със същото.
— Не мисля, че гласоподавателите ще го оставят да му се размине. По-добре да мина през Бийкън Хил още сега, преди да е казал пред пресата нещо, за което после ще съжалява. — Докато ставаше от масата, той се усмихна тъжно. — И изобщо не помага, че днес по обед ще трябва да говори пред Дъщерите на американската революция.
— Предай му много поздрави от мен и му кажи да стисне зъби и да го изтърпи — каза Ана. — Може да се изненада от това колко съчувствени могат да бъдат хората. Не всички живеем в рамките на околовръстното на Вашингтон.
Алекс я прегърна и я целуна.
— Изкарах голям късмет, че се качих в погрешния влак.
Подтикван от Алекс, таксиметровият шофьор наруши ограниченията на скоростта на няколко пъти в опит да стигне до дома на Лорънс преди пресата да го е изпреварила. Усилията му обаче излязоха напразни, защото когато стигнаха Бийкън Хил, орда журналисти и фотографи вече бяха заели позиции на тротоара пред къщата на Лорънс и очевидно нямаха намерение да помръднат, докато кандидатът не излезе от замъка си и не направи изявление.