СТРАХЛИВКА! — крещеше заглавието на първата страница на «Мерифийлд Газет».
— Но аз никога не съм казвал подобно нещо — запротестира Саша.
— Знам, че не си — отвърна Алф. — Но журналистът е решил, че си имал предвид точно това, когато си му казал, че си разочарован, че Фиона се е отказала от публичен дебат с теб.
— Да се оплача ли на редактора?
— В никакъв случай — каза Алф. — Това е най-добрата безплатна реклама, която сме получавали от години. И освен това тя ще бъде принудена да отговори, което ни гарантира първата страница и в утрешния брой.
— Така е — каза Чарли. — Нека този път тя се потревожи малко.
— Виждам, че и майка ти влиза в новините — каза Алф, след като обърна на следващата страница.
— Определено — каза Саша. — И напълно го заслужава, макар че дори аз останах изненадан, че и двата ресторанта са наградени със звезда «Мишлен».
— След като всичко приключи, смятам да заведа целия екип в Лондон и да опитаме гозбите на майка ти — каза Алф.
— Добра идея — съгласи се Чарли. — Но имай предвид, Алф, че тя веднага ще поиска да знае защо синът й не е депутат.
— Е, какво имаме за днес? — попита Саша, който изгаряше от нетърпение да се захване за работа.
— Има още няколко села в района, които не си посетил. Достатъчно е само да се разходиш по главната улица и да се ръкуваш с поне един местен жител, така че никой да не каже, че изобщо не си си направил труда да ги посетиш.
— Това не е ли малко цинично?
— И задължително обядвай в местната кръчма — каза Алф, без да обръща внимание на коментара му. — И подхвърли на съдържателя, че си мислиш дали да не си купиш къща в района.
— Но аз не си мисля подобни неща.
— После те искам обратно в Рокстън, за да обикаляш около градския съвет между пет и половина и седем и половина, когато повечето хора се връщат от работа. Можеш да си вземеш почивка между седем и половина и осем.
— Защо тогава?
— Защото само ще изгубиш гласове, ако прекъснеш някой, който се е загледал в «Коронейшън стрийт».
Саша и Чарли избухнаха в смях.
— Не се шегувам — каза Алф.
— А след това да продължавам ли да обикалям?
— Не, никога не чукай на нечия врата след осем. Уредих да говориш на друго публично събрание, този път на Младежката християнска асоциация в Рокстън.
— Но на миналата среща дойдоха само дванайсет души. Като броя теб, Чарли и кучето на мисис Кампиън.
— Знам — каза Алф. — Но това е все пак с петима повече, отколкото успя да събере предишният кандидат. И поне когато си седна, кучето размахваше опашка.
Саша остана изненадан от топлото посрещане на праговете и по улиците през последната седмица на кампанията. Няколко души коментираха факта, че Фиона е отказала предизвикателството му за публичен дебат с основанието, че не може да уговори дати с всички кандидати, което бе довело до още едно заглавие в негова полза: ГОТОВ СЪМ ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, КАЗВА КАНДИДАТЪТ НА ЛЕЙБЪРИСТИТЕ.
— Когато сменят «кандидатът на лейбъристите» с името ти, можеш да си сигурен, че си успял — каза Алф.
— Особено ако успеят да го напишат правилно — добави мисис Кампиън.
Алф кимна към Чарли, която бъбреше с някакъв младеж пред местното Бюро по труда.
— И още нещо — каза той. — Ако жена ти беше кандидат, а майка ти се съгласеше да отвори ресторант в Мерифийлд, щяхме да имаме по-добри шансове.
През следващите няколко дни преди изборите Саша дори не се прибираше у дома, а спеше в свободната стая на Алф, за да може да се среща с хората, които отиваха сутрин на работа.
Изборният ден мина като в мъгла — Саша тичаше из избирателния район и чукаше на вратите, отбелязани при вътрешните проучвания на партията, за да напомни на поддръжниците да гласуват. Дори лично закара някои възрастни, сакати и мързеливи гласоподаватели до най-близката избирателна секция, макар че не беше сигурен, че всички те ще гласуват за него.
— Не би могъл да направиш повече — каза му Алф, когато гласуването приключи в десет вечерта в четвъртък. — Всъщност бих казал, че ти си най-добрият кандидат, който сме имали.
— Благодаря — отвърна Саша и прошепна на Чарли: — Това си беше състезание с един участник.
След половин пинта бира и поделено пакетче чипс в «Рокстън Армс» Алф предложи да идат в общината, където вече брояха бюлетините.
Когато влязоха в основната зала, се озоваха пред редици дълги маси, на които доброволци разделяха бюлетините на отделни купчини, а други ги брояха — първо по десет, после по сто и накрая по хиляда.
Прекараха следващите няколко часа в обикаляне из помещението и дискретно проверяване на купчините. Алф на няколко пъти каза на Саша, че не може да повярва на очите си. Когато малко след три сутринта главният общински секретар обяви резултата, консерваторите ахнаха, а поддръжниците на лейбъристите започнаха да ръкопляскат и да тупат Саша по гърба.