Алф си записа резултата на пакет цигари и го зяпна невярващо.
Роджър Гилкрист (Либ.) 2709
Фиона Хънтър (Кон.) 14146
Крещящия лорд Съч (Нез.) 728
Саша Карпенко (Лейб.) 11365
Джанет Брейли (Нез.) 37
— Обявявам Фиона Хънтър за законен представител в Парламента от избирателен окръг Мерифийлд — каза секретарят.
Фиона застана зад микрофона, за да произнесе речта си. Започна с благодарност към екипа си и каза с какво нетърпение е очаквала да представлява гражданите на Мерифийлд в Камарата на общините, но нито веднъж не спомена имената на противниците си. Когато се дръпна, за да направи място на Саша, речта й не беше посрещната с особено ентусиазирани аплодисменти.
Саша си призна поражението, поздрави противничката си за добре проведената кампания и й пожела успех в Парламента. След като всички петима кандидати произнесоха речите си, Саша слезе от сцената и се върна при хората от екипа си, които празнуваха, сякаш са спечелили съкрушителна победа.
— Скъси мнозинството им от дванайсет хиляди и двеста гласа на по-малко от три хиляди — каза Алф. — Това ще се отрази много добре на биографията ти и бог да е на помощ на онзи, който те смени като наш кандидат на общите избори.
— Няма ли да искаш да се кандидатирам отново? — попита Саша.
— Не, не очакваме да го направиш — отвърна Алф. — Най-малкото защото имам чувството, че вече ще са ти предложили няколко обещаващи места, ако не и някое сигурно.
— Хареса ми всеки момент от последните три седмици — каза Саша.
— Е, не е нужно да си луд, за да се кандидатираш като лейбърист в окръг като Мерифийлд, но със сигурност помага — каза Алф. — Последната ми отговорност като председател на местния клон на партията е да се погрижа да хванеш последния влак до Виктория.
— По-скоро първия — рече Чарли.
Докато излизаха за последен път на перона, Алф целуна Чарли по бузите и стисна топло ръката на Саша.
— Беше чудесен кандидат, Саша. Надявам се да доживея да те видя как заемаш мястото си на масата на кабинета.
Четиримата се срещаха веднъж на тримесечие. Не беше достатъчно официално, за да се описва като заседание на борда, нито достатъчно неофициално, че да се смята за семейна сбирка. Срещата винаги се провеждаше на маса в нишата на «Елена 1» в четири следобед в понеделник. Достатъчно късно, за да са си тръгнали клиентите от обяда, и достатъчно рано, за да приключат преди пристигането на вечерните клиенти.
Саша винаги водеше срещата, а Чарли играеше ролята на секретар, съставяше дневния ред и водеше протокола. Елена като главен готвач и графинята като държаща петдесет процента от компанията завършваха квартета.
Тъй като се виждаха редовно, рядко се случваше нещо от дневния ред да ги изненада. Един барман прекалил с краденето на уиски и трябвало най-сетне да бъде уволнен. Елена с неохота трябваше да смени пекаря, защото много клиенти не харесвали съдържанието на кошничките хляб. Веднъж беше казала пред «Кетъринг Мънтли», че можеш да приготвиш ястие сензация, което да бъде съсипано от старо хлебче или чаша блудкаво кафе.
Останалият бизнес — последната точка от дневния ред — обикновено се състоеше в уговарянето на датата на следващата среща. Но не и днес.
— Вчера научих нещо и реших, че няма да е зле да го споделя с вас — каза Саша. Всички го погледнаха внимателно. — «Луини» ще обявят, че затварят след четирийсет и седем години в бизнеса. Явно младият Тони Луини не се е метнал на баща си и след неговата смърт те постоянно губят клиенти. Така че фамилията обявява ресторанта за продан. Тони се обърна към мен и ме попита дали бихме проявили интерес.
— Какво точно продава? — попита Елена. — Защото едва ли има много клиентела.
— Четиринайсетгодишен договор за наем с опция за подновяване.
— Какви са наемът и тарифата? — попита Чарли.
— Наем от трийсет и две хиляди паунда годишно, платими на «Гроувнър Естейт», а тарифата е около двайсет хиляди.
— Колко отдалечен е ресторантът от нашите? — попита графинята, която винаги подхождаше практично към нещата.
— На около два километра — каза Саша. — Десетина минути с такси.
— Ако не вали — отбеляза Чарли.
— Баща ми казваше, че човек никога не бива да разхвърля прекалено много активите си — каза графинята. — И тъй като имаме само един незаменим актив, според мен е най-важно мнението на Елена. Особено ако идеята е ресторантът да бъде наречен «Елена 3».