Сервираха основното ястие, но ножът и вилицата на Саша си останаха по местата си.
— Предвид променилите се обстоятелства снощи свиках събрание на комисията и всички единодушно решихме, че ако се съгласиш да се състезаваш като наш кандидат, няма да търсим други.
— Колко време има Саша да си помисли? — попита Чарли.
— Обещах да докладвам на комисията до края на седмицата.
— Преди Уондсуърт да са избрали техния кандидат? — каза Саша.
— Саша, много добре знаеш, че който и да се кандидатира в Уондсуърт, ще разгроми противника си, докато аз съм убеден, че ти си най-добрата ни надежда да извоюваме Мерифийлд и така да дадем шанс на лейбъристката партия да се задържи на власт.
— Това ми прилича на не особено изтънчено извиване на ръце — отбеляза Чарли.
— Известно понякога като политика зад кулисите — каза Алф.
В същия момент Елена се появи от кухнята.
Алф моментално се изправи.
— Мусаката беше да си оближеш пръстите, скъпа — каза той. — Също като прочутия ти банофи пай, който ще следва.
— Да, но не преди да сме пили по чаша шампанско — отвърна Елена. — Предполагам, че Саша ти е казал добрата новина?
— Само това обсъждаме — каза Алф.
— И предполагам ще откриеш, че вече е решил.
Алф погледна разочаровано, Чарли изненадано, а Саша озадачено.
— О, да — каза Елена. — Константин, ако е момче, Наташа, ако е момиче.
Саша, Чарли и Алф избухнаха в смях.
— Нещо смешно ли казах? — попита Елена.
Уважаеми г-н Председател,
С голямо съжаление и след сериозни терзания реших да не се съглася името ми да бъде издигнато като кандидат на Лейбъристката партия за Парламента от избирателен район…
Саша остави химикалката на бюрото, облегна се назад и отново се замисли за решението, което най-сетне бяха взели с Чарли.
Дори в този момент си помисли дали да не размисли. В края на краищата това решение можеше да промени целия му живот. И после си помисли за Фиона. Взе отново химикалката и дописа «Уондсуърт».
32.
Алекс
Бостън
Катедралата «Свети кръст» беше претъпкана за погребението на Лорънс Лоуъл. Този благороден, скромен и порядъчен човек щеше да остане трогнат, ако можеше да разбере колко много хора са му се възхищавали.
За Алекс беше огромна чест, че майката на Лорънс г-жа Роуз Лоуъл го покани да изнесе едната от трите надгробни речи, особено след като другите двама оратори бяха сенатор Тед Кенеди и епископ Ломак. Г-жа Ивлин Лоуъл-Халидей седеше на първия ред, но не го погледна нито веднъж.
След като епископът благослови всички и опечалените се разотидоха, към Алекс се обърнаха двама души. Той познаваше добре единия, но другия виждаше за първи път.
Председателят на Демократическата партия в Бостън Боб Брукс каза, че искал да поговори с него по личен въпрос. Алекс смяташе да се върне в Ню Йорк същия следобед, но се съгласи да отложи заминаването си с двайсет и четири часа и се уговориха да се срещнат в хотела му в десет сутринта на следващия ден. Вторият мъж се оказа адвокат на семейство Лоуъл и имаше подобна молба. Г-н Харботъл обаче не беше склонен да обсъжда такъв деликатен въпрос извън кантората си и двамата се уговориха да се видят след срещата с Брукс.
Алекс се върна в хотел «Мейфлауър» и се обади на Ана в галерията да й каже, че ще закъснее един ден. Тя като че ли се разочарова, но призна, че с нетърпение очаква да разбере защо двамата са поискали да се срещнат с него.
— Между другото — добави тя, — каза ли вече на майка ти?
— Решението беше единодушно — каза Брукс.
— Поласкан съм, но се боя, че отговорът си остава не — отвърна Алекс. — «Елена» наскоро отвори две нови пицарии в Денвър и Сиатъл и персоналът им още не се е срещал с шефа си, така че ще трябва да потърсите някой друг.
— Ти беше единственият кандидат, когото обсъждахме — каза Брукс.
— Но аз съм от Ню Йорк. Единствената ми връзка с Бостън беше Лорънс.
— Алекс, гледах те как работеше с Лорънс през последните почти два месеца и след цял живот в политиката мога да ти кажа, че си роден за това.
— Защо ти самият не се кандидатираш, Боб? Ти си роден и израснал в Бостън и всички те познават и те уважават.
— Мога да те запозная с много хора, които могат да бъдат председатели на местния партиен комитет — каза Брукс, — но само единици от тях са родени да бъдат кандидати за избори.