— Мога ли да помогна по някакъв начин? — попита Алекс.
— Не съм в положението да ви съветвам по този въпрос, господин Карпенко. Лорънс обаче ме помоли да ви предам това писмо. — Отвори чекмеджето на бюрото си, извади тънък бял плик и го подаде на Алекс.
Алекс го отвори и извади един-единствен лист, изписан с характерния четлив почерк на Лорънс.
Скъпи Алекс,
Вече със сигурност знаеш, че се направих на пълен глупак и по-важното, че съсипах доброто име на семейството ми, градено повече от сто години и пропиляно само за едно поколение.
Извинявай, че те товаря с проблемите си, но няколко дни след смъртта ми «Лоуъл Банк енд Тръст Къмпани» ще стане обект на разследване от страна на Федералната данъчна служба. Някой ще бъде натоварен с неизбежната задача да разпродаде активите на банката, като в същото време се погрижи лоялните й акционери и клиенти да понесат минимални загуби.
За целта оставих всички семейни активи, включително недвижимите ми имоти в Бостън, Саутхамптън и Южна Франция, както и художествената колекция Лоуъл, изцяло в ръцете на новия председател на компанията.
Това обаче повдига въпроса кой да бъде този нов председател. Не мога да се сетя за никой, на когото мога да се доверя, че ще поеме това тежко бреме, освен теб и ако смяташ, че си способен да се справиш, ще ти оставя и моите петдесет процента в банката. Напълно ще те разбера, ако решиш, че не можеш да се нагърбиш с подобна задача, особено като се има предвид, че това няма да е първият път, когато ми се притичваш на помощ.
Искрено ти благодаря за всичко, което направи за мен в миналото.
Както винаги,
Лорънс
Алекс погледна през бюрото към адвоката.
— Някой друг виждал ли е това писмо, господин Харботъл?
— Аз самият не съм го чел, сър.
След като излезе от офиса на Харботъл, Алекс се върна право в хотела и каза на рецепцията, че ще освободи стаята на сутринта. Първо обаче трябваше да проведе няколко телефонни разговора, преди да си помисли за посещение в банката. Най-напред се обади на Ана, за да й каже, че му се налага да остане за известно време в Бостън. После й разказа подробностите около завещанието на Лорънс.
— Мислиш ли, че ти и господин Розентал бихте могли да дойдете в Бостън колкото се може по-скоро, за да оцените колекцията Лоуъл?
— Ще проверя дали е свободен и ще ти се обадя. В «Мейфлауър» ли се установяваш за следващите няколко дни?
— Не. Харботъл ме посъветва да се преместя колкото се може по-бързо в Бийкън Хил, за да е сигурно, че Ивлин няма да се нанесе там и да обяви имота за свой като най-близък роднина на покойния.
— Колко щедро от страна на Лорънс да ти остави половината от «Елена», особено като се има предвид, че не е знаел дали ще се съгласиш да станеш председател на борда.
— И направи задачата ми да се опитам да спася банката малко по-лесна, като ми остави и петдесетте си процента от акциите в нея, ако се съглася да стана председател. Това означава, че никой не може да отхвърли решенията ми, освен Ивлин, която притежава другите петдесет процента.
— Ивлин ли? Това няма ли да направи работата ти още по-трудна?
— Ако бях съветник на бащата на Лорънс, със сигурност щях да му кажа, че съдилищата са пълни с враждуващи братя и сестри, които притежават по петдесет процента от имуществото на бащите си. Харботъл обаче е уверен, че докато акциите не струват и пукната пара, тя едва ли ще ми създава неприятности. Липсваш ми — внезапно смени темата той. — Кога според теб ще можеш да дойдеш?
— Ако случайно си забравил, ти си онзи, който трябваше да се върне в Ню Йорк. Мога да долетя в петък сутринта и да прекараме уикенда заедно. Ще трябва да каталогизирам колекцията преди да дойде господин Розентал.
— Знаеш как да накараш един мъж да се чувства желан — със смях каза Алекс.
Следващото му обаждане беше до местен агент на недвижими имоти, когото натовари със задачата да оцени имотите на Лорънс в Бостън, Саутхамптън и Южна Франция.
Третото беше до Паоло да го предупреди, че ще му се наложи да ръководи компанията малко по-дълго, отколкото беше очаквал в началото.
— Две яйца на очи, бекон и пържени картофи — каза Алекс, докато сервитьорката му сипваше вдигащо пара горещо кафе. Радваше се, че майка му е на няколкостотин километра оттук в Бруклин и не може да го види.