Отпи от кафето и отвори на финансовата притурка на «Глоуб». На първата страница имаше снимка на Дъглас Акройд над изявлението, което беше направил предишния ден.
Чувствам, че е дошло време да се оттегля от поста главен изпълнителен директор на «Лоуъл Банк енд Тръст Къмпани», където служих през последните двайсет години. След трагичната смърт на нашия изтъкнат председател на борда Лорънс Лоуъл смятам, че банката следва да потърси нов ръководител по пътя ни към двайсет и първи век. С радост ще остана в борда и ще служа на новия председател по всякакъв начин, който той намери за добре.
«Не се и съмнявам, че ще го направиш», помисли си Алекс. Но защо му беше на Акройд изобщо да желае да остава в борда? Може би защото искаше да се увери, че вината ще бъде хвърлена върху Лорънс, когато банката се срине, и да успее да излезе от блатото с неопетнена репутация. Алекс започваше да изпитва чувството, че познава този човек, макар че никога не го беше виждал.
Веднага щом намереше време да проучи документацията, Алекс възнамеряваше да излезе със собствено изявление пред пресата, така че всички да са наясно кой е виновникът. Той сгъна вестника и се загледа с възхищение към великолепната сграда от епохата на крал Джордж, която доминираше на отсрещната страна на Стейт стрийт, като се питаше дали банката все още може да се продаде като работещ концерн. В края на краищата тя беше в бизнеса от повече от сто години и през цялото това време бе запазила безупречна репутация. На подобни въпроси обаче не можеше да се отговори, докато не проучеше документацията, а това можеше да отнеме дни.
Когато сервитьорката се върна с поръчката му, Алекс си погледна часовника — 8:24. Възнамеряваше да влезе за първи път в сградата в 8:55. Огледа закусвалнята и се запита колко ли от клиентите работят в банката и дали си дават сметка, че новият председател седи в едно от сепаретата.
Един от вариантите, които вече беше обмислил, бе да покани някоя от по-големите бостънски банки да участва в сливане с обяснението, че тъй като Лорънс не е оставил наследник, няма кой да го наследи на мястото му. Но ако финансовото състояние на банката правеше подобно нещо невъзможно, Алекс нямаше да има друг избор освен да разчита на план Б — бърза продажба. В този случай към края на месеца щеше да се е прибрал в Ню Йорк и да сервира пици.
В 8:30 погледна към улицата и видя елегантно облечен мъж с дълго зелено палто и фуражка да излиза от банката и да заема мястото си до вратата. Служителите започваха да влизат в сградата — млади жени със строги бели блузи и тъмни поли, които се спускаха до под коленете, млади мъже със сиви костюми, бели ризи и строги вратовръзки, последвани малко по-късно от по-възрастни мъже с добре ушити двуредни костюми и клубни вратовръзки, около които витаеше атмосфера на увереност и чувство за принадлежност към това място. Колко ли дълго щеше да се запази тази увереност, когато истината излезеше наяве? Дали щеше да научи отговора на този въпрос, когато банката затвореше врати привечер? И дали въпросните врати щяха да се отворят за работа утре сутринта?
В 8:50 Алекс плати сметката си, излезе от топлината на закусвалнята и бавно пресече площада. Докато приближаваше главния вход, портиерът докосна козирката си и каза:
— Добро утро, сър. Банката ще отвори само след няколко минути.
— Аз съм новият председател на борда — каза Алекс и протегна ръка.
Портиерът се поколеба, преди да я стисне.
— Аз съм Ерол, сър.
— От колко време работите в банката, Ерол?
— От шест години, сър. Господин Лорънс ме уреди на тази работа.
— Така ли? — каза Алекс. Остави портиера с разтревожена физиономия, влезе вътре и отиде на рецепцията.
— С какво мога да ви помогна, сър? — попита елегантно облечена млада жена.
— Аз съм новият председател на банката — каза Алекс. — Бихте ли ми казали къде е кабинетът ми?
— Да, господин Карпенко, вие сте на най-горния етаж. Желаете ли да ви заведа?
— Не, благодаря. Сам ще намеря пътя.
Отиде при асансьорите и се присъедини към група служители, които бъбреха за какво ли не, от третата поредна загуба на Бостън Ред Сокс до назначаването на новия председател. И отборът, и председателят бяха губещи според тях.
— Чух, че Карпенко никога не е ръководил нещо повече от пицария — каза един от тях. — И че няма абсолютно никакъв опит в банковото дело.
— Помни ми думата, Акройд ще се върне като председател до края на седмицата — заяви друг.
— Ще организирам залагания колко време ще се задържи — каза трети.