Асансьорът спря на няколко пъти да разтовари пътниците си на различните етажи. Когато вратите му се отвориха на двайсет и четвъртия етаж, Алекс беше сам в кабината. Излезе в пустия коридор, отвори първата изпречила му се врата и се озова в килер. Втората беше тоалетната, а третата — кабинет на секретарка, но без секретарка. В края на коридора откри врата с надпис «Председател», изписан с избелели златни букви. Влезе и му трябваше само един поглед, за да познае, че помещението някога е било заемано от Лорънс. Но не особено често. Кабинетът беше добре обзаведен и комфортен, с чудесни картини по стените, сред които портрети на бащата и дядото на Лорънс, но създаваше чувството, че не е бил обитаван. Алекс затвори вратата, отиде при прозореца и се наслади на великолепната гледка към залива.
Отпусна се в удобното червено кожено кресло зад тиковото бюро, на което имаше преспапие, телефон и снимка в рамка на млад мъж, когото не разпозна, но като че ли беше видял на погребението. Вдигна телефона и натисна копче с надпис «Рецепция».
— Моля, кажете на Ерол да дойде при мен в кабинета на председателя.
— На портиера ли, сър?
— Да, на портиера.
Докато чакаше Ерол, Алекс си записа няколко въпроса на един лист. Още не беше приключил, когато на вратата се почука.
— Влез — каза той.
Вратата бавно се отвори и силуетът на Ерол се очерта на прага, но човекът не се опита да пристъпи напред.
— Влез — повтори Алекс. — Свали си шапката и палтото и сядай — добави той, като посочи стола от другата страна на бюрото.
Ерол свали фуражката, но не и палтото, и седна.
— Е, Ерол, преди малко ми каза, че работиш в банката от шест години. Това означава, че притежаваш нещо, от което се нуждая отчаяно.
Ерол го погледна озадачено.
— Информация — обясни Алекс. — Ще ти задам няколко въпроса, които могат да те притеснят, но ще ми помогнат да си върша работата, затова се надявам, че ще можеш да ми помогнеш.
Ерол се облегна в стола. Не изглеждаше да изгаря от желание да помага на новия председател. Алекс смени тактиката.
— Освен това ми каза, че господин Лоуъл те е уредил на тази работа.
— Точно така. Лейтенант Лоуъл говореше на една среща на Асоциацията на ветераните и когато чу, че съм служил в Нам…
— В коя дивизия?
— Двайсет и пета, сър.
— Аз бях в сто и шестнайсета.
— Дивизията на господин Лорънс.
— Да, там се запознахме. И подобно на теб, господин Лоуъл ми уреди тази работа.
Ерол се усмихна за първи път.
— Щом сте служили заедно с лейтенант Лоуъл, ще направя всичко, за да ви помогна.
— Радвам се да го чуя, защото също като мен, ти си се разбирал добре с господин Лоуъл. А с господин Акройд?
Ерол наведе глава.
— Толкова ли зле?
— Шест години му отварям вратата на колата, но още не съм сигурен, че знае името ми.
— А секретарката му? — попита Алекс, поглеждайки списъка си с въпроси.
— Госпожица Бауърс. Тя напусна с него. Но не се безпокойте, сър, няма да липсва на никого. — Алекс повдигна вежда. — Тя му беше малко повече от секретарка, ако разбирате накъде бия. — Алекс запази мълчание. — И честно казано, никой не обвини госпожа Акройд, когато тя най-сетне се разведе с него.
— Познаваш ли госпожа Акройд?
— Не бих казал, сър. Не посещаваше много често банката, но когато го правеше, винаги се обръщаше към мен по име.
— И един последен въпрос, Ерол. Господин Лоуъл имаше ли секретарка?
— Да, сър, госпожица Робинс. Истинско бижу. Но господин Акройд я изхвърли миналата седмица, след двайсет години работа тук.
— Влез.
— Търсили сте ме, председателю?
— Да, господин Джардин. Искам да видя одитните отчети на банката за последните пет години.
— Коя по-точно версия, председателю? — попита Джардин, без да успее да скрие подигравателната си усмивка.
— В какъв смисъл коя по-точно версия?
— Просто господин Лоуъл предпочиташе да му даваме съкратена версия, с която го запознавах веднъж годишно.
— Не се и съмнявам, че сте го правили. Но аз не съм господин Лоуъл и искам малко повече подробности.
— Обобщението на годишния отчет заема три страници и мисля, че ще го намерите за доста изчерпателно.
— А ако не го намеря?
— В такъв случай предполагам, че бихте могли да изучите подробните отчети, които подготвяме всяка година за данъчните, но те заемат стотици страници и ще ми трябват два, може би три дни да ги събера.
— Казах, че искам да видя отчетите за последните пет години, господин Джардин, а не тези за догодина. Така че се погрижете пълните версии за данъчните да бъдат след час на бюрото ми — каза Алекс, като наблегна на «пълните».