— Ивлин, имаме проблем.
— Дъглас, очаквам да се грижиш за всички проблеми в банката, особено след като сега ти си председателят.
— Не съм председател — каза Акройд. — Точно преди да умре Лорънс посочил някакъв тип, който да заеме мястото му. Казва се Карпенко.
— Само не той!
— Познаваш ли го?
— Пътищата ни са се пресичали — отвърна Ивлин. — И мога да ти кажа, че той не взема пленници. Но тъй като сега притежавам сто процента от акциите на банката, мога да го разкарам както…
— Освен това Лорънс е оставил своите петдесет процента на Карпенко. Той вече започна да рови и ако открие…
— Още ли имаме мнозинство в борда? — попита Ивлин.
— Стига да се явиш за гласуване, да.
— В такъв случай ще ми се наложи да долетя за следващото събрание. И, Дъглас, първата точка в дневния ред ще бъде да разкараме Карпенко от поста му и да го сменим с теб. Очаквам да организираш заседанието, без той да разбере какво му кроим.
— Може и да не е толкова лесно — каза Акройд. — Той вече сложи ръка на къщата на брат ти и подозирам, че вилата в Южна Франция е следваща в списъка му.
— Само през трупа ми!
— Освен това нареди прехвърлянето на цялата колекция Лоуъл на банката като гаранция, в случай че данъчните поискат да я оценят.
— Това може да се окаже проблем — призна Ивлин.
— Казвам ти, този Карпенко е корав кучи син — каза Акройд. — Очевидно не го познаваш.
Алекс прекара остатъка от седмицата в изучаване на баланси, изплатени дивиденти, платени данъци и дори на заплатите на младшия състав. Едва в сряда следобед попадна на един запис, който трябваше да провери три пъти, преди да се убеди, че нито един отговорен борд не би го позволил.
Загледа се отново в записа, като си мислеше, че несъмнено е само един от незнайно колко. Беше наместен удобно между други две подобни числа, така че да не привлича внимание. Отново провери сумата и си я записа в бележника. Запита се колко ли други подобни записи ще се появят, преди да стигне до днешната дата.
На следващата сутрин откри друго подобно голямо теглене в баланса, към което нямаше обяснения. Отново си записа числото. Вече се беше стъмнило, когато попадна на третия запис, този път за много по-голяма сума. Добави числото към растящия списък и се зачуди как е успяла да го направи и да й се размине.
В петък беше стигнал до заключението, че според всички стандарти «Лоуъл» вече е в несъстоятелност, но реши да не съобщава на банковия комисар, преди г-н Розентал да е оценил художествената колекция и да е наясно със стойността на другите евентуални активи на банката.
Когато уличните лампи светнаха, Алекс реши, че е време да се прибира. С нетърпение очакваше да види отново Ана. Погледна намаляващата купчина баланси, които трябваше да бъдат проучени, и се запита дали изобщо ще успее да се справи с тях.
Не помагаше и фактът, че Лорънс е служил от две години във Виетнам, когато Дъглас Акройд е дал нов смисъл на израза «докато котарака го няма». Не само беше увеличил годишната си заплата на половин милион долара, но бе прибрал още 300 000 като разходи, докато двете му приятелчета Джардин и Фаулър пътували само в първа класа всеки път, когато се качвали на влака му. Кондукторът обаче очевидно беше Ивлин, която със своите петдесет процента от акциите беше дала на Акройд пълна свобода на действие и сега той беше открил какво очаква тя в замяна.
Алекс очакваше с нетърпение да прекара уикенда с Ана, която пътуваше от Ню Йорк този следобед, но това не му попречи да вземе няколко папки, преди да излезе от кабинета. Докато минаваше покрай стаята на г-ца Робинс, видя, че вътре все още свети. Отвори вратата и каза:
— Благодаря и приятен уикенд.
— Ще се видим в шест сутринта в понеделник, господин председател — отвърна тя, без да вдига очи от купчината кореспонденция.
Алекс бързо беше открил защо Дъг Акройд я беше изхвърлил. Тя беше единственият човек, който знаеше всички скрити тайни.
Когато излезе от сградата, Алекс изпита натрапчивото чувство, че го следят — нещо, което го накара да си спомни за Ленинград. Сети се за Владимир и се зачуди колко ли високо по стълбицата на КГБ е стигнал. «Трябва да му се обадя и да го попитам дали иска да влезе в борда на банката» — помисли си. Сигурен беше, че Владимир ще намери начин да накара Акройд, Фаулър и Джардин да издадат кои записи трябва да провери по-внимателно.