Каза адреса на шофьора, настани се на задната седалка на таксито и отвори поредната папка. Ако не беше чел внимателно всичко, сигурно щеше да пропусне поредното теглене, което можеше да бъде одобрено само от един човек. Провери три пъти сумата, но още не можеше да повярва. Последният чек бе осребрен два дни след смъртта на Лорънс и в деня преди Акройд да подаде оставка, а сумата беше най-голямата досега.
Добави числото към дългия списък и събра всички направени от Ивлин тегления, откакто баща й беше починал и Лорънс бе заел мястото му в банката. Крайният резултат възлизаше на малко повече от двайсет и един милиона долара, без никакви намеци за издължаване. Ако се добавеха и скандалните заплати, които Акройд беше определил на себе си и на четиримата си подлизурковци, както и безкрайните им разходи, нищо чудно, че «Лоуъл» беше изправена пред банкрут. Алекс започна да се пита дали няма да му се наложи да продаде колекцията Лоуъл, за да гарантира, че банката е достатъчно платежоспособна, за да намали дълговете си и да продължи работа.
Обмисляше последиците, когато таксито спря пред дома на Лорънс. Винаги щеше да мисли за къщата като за дома на Лорънс.
Слезе от колата и на лицето му цъфна огромна усмивка, когато видя стоящата на прага Ана. Тя обаче се изпари веднага щом видя изражението й.
— Какво има, скъпа? — попита той, докато я прегръщаше.
— По-добре удари една голяма водка, преди да ти кажа. — Тя хвана ръката му и без нито дума повече го поведе вътре. Наля и на двамата и го изчака да седне, преди да каже: — Уорхол не е единственото копие.
Алекс изпи питието си на една глътка.
— Колко са?
— Не мога да съм сигурна, преди господин Розентал да е казал мнението си, но подозирам, че поне половината колекция са копия.
Алекс не каза нищо, докато тя пълнеше отново чашата му. След още една голяма глътка той призна:
— Стойността на колекцията е единственото, което може да спаси банката от потъване. Не мисля, че ще успея да мигна, преди господин Розентал да е пристигнал.
— Обадих му се преди два часа и той вече пътува насам.
— А майка ми? — попита Алекс. — Как е тя?
— Майка ти все ме пита защо все променяме датата на сватбата — отвърна Ана.
— И ти какво й каза?
— Че все още се опитваме да я наместим между спасяването на банката, отварянето на поредната «Елена» и улучването на момент, когато и двамата сме на едно и също място едновременно.
— Дотогава може да ни се родят и внуци — каза Алекс.
33.
Саша
Мерифийлд
Саша открай време беше свикнал да кара с шест часа сън на денонощие, но след като премиерът беше посетил Бъкингамския дворец и бе поискал разпускане на Парламента, му се наложи да се учи да изкарва с четири.
Отново възприе дневна рутина, която би впечатлила и балетмайстор на Болшой театър, макар и само за три седмици. Ставаше всяка сутрин в пет и стоеше пред гарата в Рокстън с малка група доброволци много преди пристигането на първите пътници, заминаващи на работа. Поздравяваше ги със: «Здравейте, аз съм Саша Карпенко и съм…».
В 8 сутринта правеше кратка почивка за закуска, всеки път в различно кафене, и двайсет минути по-късно отиваше в партийната централа на главната улица (три стаи, наети за един месец) и преглеждаше сутрешните вестници. От «Мерифийлд Газет» бяха измислили няколко различни начина да кажат, че състезанието е крайно оспорвано и изходът може да е всякакъв, но днешното заглавие го изненада: ХЪНТЪР ПРЕДИЗВИКВА КАРПЕНКО НА ДЕБАТ.
— Хитър ход — каза Алф. — Този път не изчака ти да поемеш инициативата. Трябва да се съгласиш веднага и после ще се разберем за датата, часа и мястото.
— Готов съм по всяко време и навсякъде — каза Саша.
— Не, не! — отвърна Алф. — За никъде не бързаме. Искаме дебатът да се проведе в Рокстън, колкото се може по-близо до изборния ден.
— Защо в Рокстън?
— Защото тук е по-вероятно да дойдат повече наши поддръжници, отколкото където и да било другаде.
— А защо да чакаме до последния момент?
— Така ще имаме повече време за подготовка. Не забравяй, че вече не се изправяш срещу студентка, а срещу парламентарист, живял открай време в този избирателен район. Но засега по-добре се връщай на улицата и остави ние да се тревожим за подробностите.
След като се обади на редактора на «Газет», за да каже, че с удоволствие приема предизвикателството на мис Хънтър и с нетърпение очаква дебата, Алекс излезе от централата, за да се срещне със сутрешните пазаруващи, предимно жени с малки деца и няколко пенсионери. През следващите три часа се ръкуваше с колкото се може повече гласоподаватели и повтаряше едно и също просто послание. Името си, партията, датата на изборите и напомняне, че Мерифийлд вече е ключово спорно място.