Следваше четирийсетминутно прекъсване за обяд в един часа, когато Алф сядаше при него в някоя местна кръчма и го запознаваше с действията на Фиона. Саша винаги бъбреше със съдържателя за лицензите и таксите върху алкохола, като си поръчваше само едно ястие и половин пинта от местната бира.
— Винаги гледай да си плащаш храната и напитките — каза Алф. — И не черпи никой, който ще гласува в района.
— Защо? — попита натежалата от напредналата бременност Чарли и отпи от портокаловия си сок.
— Защото можете да се обзаложите, че торите ще заявят, че се е опитвал да подкупва гласоподаватели и следователно нарушава избирателния закон.
След като се ръкуваха с всички в кръчмата, отиваха да посетят някоя фабрика, където Саша обикновено получаваше повече поздрави, отколкото пръждосвания. После идваше ред на училищна обиколка от три и половина до четири и половина — начално, основно и накрая местната гимназия. Тогава Чарли влизаше в стихията си и много майки споделяха с нея, че за разлика от мъжете си, ще гласуват за Саша.
— Тя е нашето тайно оръжие — често казваше Алф на кандидата. — Особено като се има предвид, че Фиона твърди, че е сгодена, но годеникът й още не се е появил никъде. Не че бих споменал това, разбира се — добави той с усмивка.
Връщаха се в щаба за обсъждане на деня, след което отиваха да говорят на две, понякога на три вечерни събрания.
— Толкова малко хора си правят труда да дойдат — каза Саша.
— Не се безпокой — отвърна Алф. — Така ще имаш възможност да репетираш няколко ключови точки и фрази, които ще извадиш от ръкава си по време на дебата.
Прибираше се към полунощ и с малко късмет заспиваше един час по-късно. Последното не беше възможно винаги, защото също като в театъра, завесата не падаше точно навреме, за да спаси обхванатия от сценична треска актьор. Четири часа сън преди будилникът да зазвъни — целият процес започваше отново с единствената утеха, че са с един ден по-близо до изборите.
На сутринта на дебата едно местно социологическо проучване даде на Фиона преднина с две точки, докато друго показваше, че кандидатите са изравнени. Нервите на Саша се опънаха допълнително, когато местната телевизия обяви, че интересът към дебата бил толкова голям, че щели да го излъчват на живо в най-гледаното време.
Чарли избра костюма (сив, еднореден), ризата (бяла) и вратовръзката (зелена), с която съпругът й щеше да се яви на сблъсъка довечера. Не го прекъсваше, докато той репетираше опорни точки и добре овладени фрази всеки път, когато бяха сами. Но ако той я питаше за мнението й, не се поколебаваше да отвръща откровено, дори това невинаги да означаваше, че е желаният отговор.
— Време е да тръгваме — каза Чарли.
Саша я последва извън партийната централа и двамата седнаха на задната седалка на чакащата кола.
— Изглеждаш чудесно — каза тя, когато потеглиха. Саша не отговори. — Не забравяй, че тя просто не е от твоята класа. — Отново никакъв отговор. — Другата седмица по това време не тя, а ти ще седиш в Камарата на общините. — Пак нищо. — И между другото — добави тя, — може би моментът не е най-подходящ, но ще ти кажа, че си мисля да гласувам за консерваторите.
— В такъв случай трябва да съм благодарен, че не можеш да гласуваш в този избирателен район — отвърна Саша, докато колата спираше пред сградата на Градския съвет на Рокстън.
— Ако спечелиш на жребия — каза Алф, който ги очакваше на горното стъпало, — искай да говориш втори. Така ще можеш да отвърнеш на всичко казано от Фиона във встъпителното й слово.
— Не — каза Саша. — Ако спечеля жребия, ще говоря пръв и после тя ще трябва да отговаря на онова, което имам да кажа.
— Но това означава веднага да й осигуриш предимство.
— Не и ако вече съм наясно с речта й. Мисля, че разбрах в каква посока ще бъде атаката й. Не забравяй, че я познавам по-добре от всеки друг.
— Рискът е огромен — каза Алф.
— Това е един от рисковете, които трябва да се поемат, когато проучванията показват равни изгледи.
Алф сви рамене.
— Надявам се, че знаеш какво правиш.
Отидоха зад кулисите при водещия.
— Време е за жребия — каза Честър Мънроу, ветеранът водещ от «Саутърн Нюз».
Саша и Фиона си стиснаха ръце за фотографите, макар че тя така и не го погледна в очите.
— Кажете страна, мис Хънтър.
— Ези — каза Фиона, докато Мънроу хвърляше сребърната монета високо във въздуха. Тя отскочи няколко пъти от пода, преди да спре и да разкрие образа на най-добре известната жена на света.