— Избирайте, мис Хънтър — каза Мънроу. — Вие ли ще започнете битката, или мистър Карпенко ще говори пръв?
Саша затаи дъх.
— Ще оставя опонентът ми да говори пръв — каза Фиона, очевидно доволна, че е спечелила жребия.
Появи се млада жена и напудри челото и върха на носа на Мънроу, преди той да излезе на сцената под топлите аплодисменти на публиката.
— Добър вечер, дами и господа — каза Мънроу и погледна претъпканата зала. — Добре дошли на дебата между двамата основни претенденти за парламентарното място на Мерифийлд. Мис Хънтър, която в момента е депутат, представлява Консервативната партия, а нейният опонент мистър Карпенко е кандидат на Лейбъристката партия. Всеки кандидат ще започне с триминутна встъпителна реч, след което ще отговаря на въпроси от публиката, а после ще приключим с двеминутно заключително изявление. А сега каня двамата кандидати на сцената.
Саша и Фиона излязоха от противоположните крила на сцената и бяха посрещнати с бурни аплодисменти от поддръжниците си. На Саша му се прииска да е обратно на Фулам Роуд и да се наслаждава на мусаката на майка си с чаша червено вино, но после видя Чарли и Елена да му се усмихват от първия ред. Усмихна им се в отговор.
— А сега призовавам мистър Карпенко да започне встъпителната си реч — каза Мънроу.
Саша бавно пристъпи напред, остави бележките си на катедрата и изчака в залата да настъпи тишина. Погледна първото изречение, макар че знаеше наизуст цялата реч. Вдигна очи, като си даваше сметка, че разполага само с три минути, за да остави трайно впечатление у публиката. Не, Алф му беше казал да мисли за времето като за 180 секунди — по този начин се стараеш да не губиш нито една от тях. За първи път се запита дали Алф не е бил прав с мнението си, че говорещият пръв е в неизгодна позиция.
— Дами и господа — започна той, като фиксира поглед в десетия ред на залата. — Виждате пред себе си един политически авантюрист.
През залата премина ясно доловимо ахване. Единствено Чарли не изглеждаше изненадана. Но пък тя беше чувала речта няколко пъти.
— И ако това не е достатъчно лошо — продължи Саша, — аз съм и имигрант първо поколение. И ако още търсите повод да не гласувате за мен, роден съм в Ленинград, а не в Мерифийлд.
Алф надникна тревожно от крилото и видя, че публиката е замряла като зашеметена.
— Но позволете да ви кажа нещо за въпросния политически авантюрист. Както казах, аз съм роден в Ленинград. Покойният ми баща беше смел човек, награден с медал за отбраната на родината си срещу нацистите по време на обсадата на града през Втората световна война. След войната се издигнал от прост пристанищен работник до главен бригадир начело на осемстотин души. И остана на този пост, докато не извърши престъпление, заради което беше убит.
Публиката вече жадно попиваше всяка негова дума.
— Разбира се, ще искате да знаете за какво престъпление става въпрос. Може би убийство? Въоръжен грабеж? Измама, или може би по-лошо — бил е предател, изменил на страната си? Не, престъплението на баща ми беше, че искаше да създаде профсъюз на пристанищните работници, така че другарите му да се радват на облагите, които всеки в тази страна приема за даденост. Но от КГБ не искаха подобно нещо и затова го ликвидираха.
Направи трисекундна пауза.
— Храбрата ми майка, която тази вечер седи сред вас, рискува живота си, за да можем да избягаме от тиранията на комунизма и да започнем нов живот в тази велика страна. Продължих образованието си в Лондон и също като мис Хънтър спечелих стипендия в Кеймбридж, където — отново като мис Хънтър — станах президент на Студентския съюз и завърших с отличие.
Последваха първите аплодисменти, които дадоха на Саша момент да се отпусне и да погледне следващото изречение в речта си.
— След като завърших Кеймбридж, започнах работа в ресторанта на майка ми, като в същото време посещавах вечерно училище, за да уча счетоводство и бизнес мениджмънт. Майка ми може да е спечелила две звезди «Мишлен» като един от най-добрите готвачи в страната, но е кръгла нула, когато се стигне до водене на сметки.
Думите му бяха посрещнати със смях и топли аплодисменти.
— Влюбих се и се ожених за английско момиче, което сега работи като изследовател в галерията «Къртолд». Очакваме първото ни дете да се роди в деня на изборите. — Саша погледна нагоре към небето. — Би ли го отложила с един ден, ако е възможно?
Този път аплодисментите бяха наистина спонтанни и той се усмихна на жена си. Прозвуча сигнал, че му остават само трийсет секунди. Саша не беше очаквал толкова продължителни аплодисменти и се налагаше да ускори темпото.