— Когато дойдох за първи път в Мерифийлд да се състезавам за частичните избори преди три години, се влюбих за втори път. Но вие отхвърлихте този ухажор и предпочетохте противника ми, макар че разликата беше достатъчно малка, за да се надявам, че може би ми намеквате да опитам отново. Сега ви моля да размислите. — Той сниши гласа си почти до шепот. — Искам да споделя с вас една тайна, която се надявам, че ще докаже колко ме е грижа за Мерифийлд. Преди обявяването на изборите имах възможността да се състезавам в Лондон в район, в който лейбъристите имат мнозинство от повече от десет хиляди гласа. Отказах предложението, защото с мис Хънтър имаме още общи неща помежду си. Подобно на нея, аз искам да бъда представител на Мерифийлд в Парламента. Може и да съм политически авантюрист, но искам да съм _вашият_ авантюрист.
Половината присъстващи се изправиха да поздравят с овации избраника си, докато другата половина си остана по местата, но дори някои от тях с неохота се присъединиха към аплодисментите.
Мънроу изчака Саша да се върне на мястото си и шумът да утихне.
— А сега призовавам мис Хънтър да отговори.
Саша погледна към Фиона и видя, че тя трескаво зачерква цели абзаци от подготвената си реч. Накрая тя стана и бавно тръгна към катедрата. Усмихна се нервно на публиката.
— Аз съм Фиона Хънтър и имах привилегията да ви представлявам в Парламента през последните три години. Надявам се, че смятате, че съм оправдала подкрепата ви.
Вдигна поглед и получи откъслечни ръкопляскания от най-отявлените си поддръжници.
— Родих се и израснах в Мерифийлд. Англия е единствената ми родина, винаги е била и винаги ще бъде. — Ред, който моментално осъзна, че е трябвало да зачеркне. Обърна бързо на следващата страница, после на третата. Саша можеше само да се чуди колко ли често в речта й са се срещали думите политически авантюрист, парашутист, външен човек и дори имигрант.
Фиона продължи неуверено с приказки за баща си, Кеймбридж и Съюза, като много добре си даваше сметка, че като е позволила на опонента си да говори пръв, му е дала възможността да отмъкне най-доброто от речта й. Когато звънецът я предупреди, че й остават трийсет секунди, Фиона бързо обърна на последната страница.
— Мога само да се надявам, че ще дадете на това местно момиче втори шанс да ви служи.
Тя бързо се върна на мястото си, но аплодисментите бяха замрели много преди да си седне.
Никой не се съмняваше кой е спечелил първия рунд, но гонгът скоро щеше да обяви началото на втория и Саша знаеше, че не може да си позволи да се разконцентрира дори за миг.
— А сега кандидатите ще отговарят на въпросите ви — каза Мънроу. — Моля ви да бъдете кратки и да говорите по същество.
Във въздуха моментално се вдигнаха десетина ръце. Мънроу посочи някаква жена от петия ред.
— Какво мислят кандидатите за решението на общината да продаде игрищата на Рокстън, за да се изгради на тяхно място супермаркет?
Фиона скочи на крака преди Мънроу да успее да посочи кой ще отговаря пръв.
— Научих се да играя хокей и тенис на онези игрища — започна тя, — поради което повдигнах въпроса пред Камарата по време на парламентарен контрол. Заклеймих предложението тогава и ще продължавам да го заклеймявам и в бъдеще, ако бъда избрана отново. Да се надяваме, че това е още нещо общо между мен и мистър Карпенко, макар да ми се струва малко вероятно, тъй като именно лейбъристкият съвет разреши планирането на супермаркета.
Този път думите й бяха възнаградени с продължителни аплодисменти.
Саша изчака отново да се възцари пълна тишина, преди да отговори.
— Вярно е, че мис Хънтър се обяви против предложението на общината за строеж на супермаркет на мястото на игрищата на Рокстън и повдигна темата в Камарата на общините. Тя обаче пропусна да спомене, че е първи личен съветник на министъра по селските въпроси в кабинета в сянка, който нито веднъж не я подкрепи. Защо? Може би защото министърът в сянка би посочил на мис Хънтър, че на пет километра надолу по пътя в Бландфорд се строи още по-голям спортен център с игрища за футбол, ръгби, крикет, хокей, тенис и плувен басейн, все благодарение на лейбъристкото правителство. Ако бъда избран за ваш представител, ще подкрепя съвета по този въпрос, тъй като е проявил здрав разум да не позволява на произволните политически граници да влияят на преценката му. Уверявам ви, че винаги ще подкрепям онова, което смятам, че е най-добро за гражданите на Мерифийлд. Може би е по-добре мис Хънтър да бъде избрана не в Парламента, а за президент на обществото «Не в задния ми двор». Простете, ако се опитвам да взема предвид по-голямата картина.