Когато си седна, аплодисментите подсказваха, че в този рунд няма ясен победител.
— Мислите ли, че «Мерифийлд Юнайтед» някога ще спечели купата на Футболната асоциация?
Цялата зала избухна в смях.
— Аз викам за «Веселяците» от дете — каза Фиона. — И баща ми ми остави абонаментната си карта за мачовете им в завещанието си. Но тъй като не искам опонентът ми да ме обвини, че се опитвам да привлека гласове с евтини похвати, ще призная, че смятам за малко вероятно да спечелим купата. Това обаче не ми пречи да се надявам.
Саша зае мястото й.
— За Мерифийлд беше великолепно постижение достигането до третия кръг за купата миналата година — каза той. — Голът на Джоуи Бътлър срещу «Арсенал» беше истинска красота и едва ли някой се е изненадал, когато «артилеристите» му предложиха договор. Също толкова съм доволен, че бордът реши да използва парите от продажбата му за построяване на нова закрита трибуна. Но ако изкарам достатъчно късмет да вляза в Парламента, не се изненадвайте, ако ме видите да стоя в откритите сектори и да викам за нашия отбор.
Задалият въпроса младеж не скри за кого ще гласува и Саша остана с чувството, че и този сблъсък е довел до равен резултат. Сега всичко зависеше от последните им изказвания.
— Тъй като мистър Карпенко говори пръв в началото на дебата — каза Мънроу, — сега призовавам мис Хънтър да произнесе заключителните си думи.
Фиона остави бележките си и погледна направо към публиката.
— Изглежда, че не ми е позволено да спомена факта, че съм местно момиче и че опонентът ми не идва от тези места. Освен това не бива да ви напомням, че победих мистър Карпенко на изборите за президент на Студентския съюз в Кеймбридж и отново на частичните избори след смъртта на баща ми. И когато спечелването на този избирателен район стана по-трудно за партията ми, не избягах. Мога обаче да ви кажа, че ако мистър Карпенко изгуби тези избори, никога повече няма да го видите. Той ще тръгне да си търси някое сигурно място, но бъдете сигурни, че аз ще бъда тук до края на живота си. Изборът е ваш.
Половината присъстващи се изправиха да я поздравят, а другата половина останаха на местата си и чакаха да видят дали техният избраник все още има стрели в колчана.
Саша разполагаше само със секунди да измисли как да отвърне на такова блестящо и просто послание, макар да не се съмняваше, че ако Фиона изгуби, тя също ще си потърси сигурно място другаде. Не можеше обаче да каже това, защото нямаше как да го докаже. Препълнената зала замря в очакване: едната половина искаше да успее, а другата — да започне да мънка.
— Подобно на баща ми — започна той, — аз винаги съм вярвал в демокрацията, въпреки че израснах в тоталитарна държава. Затова с радост ще оставя на гласоподавателите от Мерифийлд да решат кой от нас е най-подходящ да ги представлява в Камарата на общините. Умолявам ви само да направите този избор според мнението ви кой ще свърши по-добра работа, а не според това кой е живял тук по-дълго. Естествено, вярвам, че по-подходящият съм аз. Но ако живеенето в Мерифийлд е доказателство за ангажираност към каузата, то знайте, че миналата седмица си купих къща на Фарндейл авеню и че подобно на мис Хънтър очаквам с нетърпение да прекарам остатъка от живота си в този избирателен район.
Честър Мънроу изчака аплодисментите да затихнат и благодари на двамата кандидати.
— Искам да благодаря и на вас, публиката — каза той, но беше прекъснат от млада жена, която излезе на сцената и му подаде някаква бележка. Той я разгъна и я прочете, след което обяви: — Зная, че за всички ви ще е много интересно да научите, че според телевизионното проучване, направено веднага след дебата, подкрепата за мис Хънтър и за мистър Карпенко е равна — по четирийсет и два процента за всеки от тях. Останалите шестнайсет процента или още се колебаят, или ще гласуват за други партии.
Двамата кандидати станаха от местата си, бавно излязоха в средата на сцената и си стиснаха ръцете. И двамата приемаха, че дебатът е свършил наравно и че им остава само седмица, за да разберат кой ще победи.