През следващите седем дни Саша изобщо не го свърташе на едно място, а Алф непрекъснато му напомняше, че окончателният резултат ще се реши само от шепа гласоподаватели. Саша не се съмняваше, че някой шепне същите думи и в ухото на Фиона.
В деня на изборите Саша стана в два след полунощ, тъй като изобщо не можеше да мигне. Беше прочел всички вестници, когато слезе да закуси. В шест вече беше пред гарата и умоляваше отиващите на работа: ГЛАСУВАЙТЕ ЗА КАРПЕНКО — ДНЕС!
След като изборните секции отвориха в седем, той тичаше от секция на секция в галантен опит да благодари на многобройните доброволци, които работеха за него и отказваха да си вземат и една минута почивка, преди да е пусната и последната бюлетина.
— Да идем да пийнем с останалите от екипа — каза той на Чарли в десет вечерта, след като Би Би Си обяви, че секциите са затворени и в цялата страна започва броенето на бюлетините.
Тръгнаха бавно по главната улица, сподиряни от викове «успех», «сбогом» и дори «не съм ли ви виждал някъде?». Когато влязоха в «Рокстън Армс», Алф и екипът вече стояха на бара и поръчваха.
— Този път питиетата са от теб, защото сме неподкупни — каза Алф.
Останалите от екипа извикаха радостно.
— И двамата се представихте повече от отлично — каза Одри Кампиън, докато подаваше доматен сок на Чарли и пинта бира на Саша — първата му за три седмици.
— Така е — съгласи се Алф. — Съветвам ви обаче да хапнем нещо, преди да идем в общината да следим преброяването, тъй като е малко вероятно да има някакви резултати преди два след полунощ.
— Какъв според теб ще е резултатът? — попита Саша.
— Предвижданията са за комарджиите и глупаците — отвърна Алф. — Избирателите взеха решението си. Ние можем само да чакаме и да видим дали то е правилното. Така че каквото и да кажеш сега, нищо няма да промениш.
— Аз бих затворил местната болница, бих започнал строежа на околовръстното и бих орязал разходите за отбрана най-малко с десет процента — каза Саша.
Всички се разсмяха с изключение на Чарли, която залитна напред и се вкопчи в бара.
— Какво има? — попита Саша и я прегърна.
— Какво според теб, идиот такъв? — отвърна Одри.
— И можеш да виниш единствено себе си, защото ти умоляваше Всемогъщия да изчака до края на изборите — каза Алф.
— Стига си дрънкал, Алф, а звънни в болницата — сряза го Одри. — Кажи им, че пристига жена, която всеки момент ще роди. Майкъл, иди да хванеш такси.
Алф забърза към телефона в другия край на бара, а Саша и Одри подхванаха Чарли и бавно излязоха от заведението. Майкъл вече беше спрял едно минаващо такси и беше дал пълни инструкции на шофьора много преди Чарли да се стовари на задната седалка.
— Дръж се, скъпа — каза Саша, докато таксито потегляше. — Наблизо е — добави той, внезапно изпълнен с облекчение, че местната болница не е закрита.
Таксито се промушваше през късния нощен трафик с включени дълги светлини. Алф явно си беше свършил работата, защото когато спряха пред входа на болницата, там вече ги чакаха двама санитари и един лекар. Докторът помогна на Чарли да слезе от колата, а Саша извади портфейла си да плати.
— Возенето е от мен, шефе — каза шофьорът. — Така се реванширам, задето забравих да гласувам.
Саша му благодари, но и го наруга наум, докато Чарли сядаше в количка. Ако изгубеше само с един глас… Държеше ръката на жена си, докато докторът спокойно й зададе поредица въпроси. Един от санитарите я подкара по празен коридор към родилното, където чакаха акушерките. Саша пусна ръката на Чарли едва когато количката мина през вратата.
Закрачи напред-назад по коридора, като се ругаеше, че е измъчил толкова Чарли през последните няколко дни на кампанията. Алф беше прав: животът на едно дете е много по-важен от някакви си проклети избори.
Не беше сигурен колко време е минало, когато една сестра най-сетне излезе от родилното и му се усмихна топло.
— Поздравления, мистър Карпенко, имате момиче.
— А жена ми?
— Добре е. Уморена е и се нуждае от почивка, но след няколко минути ще можете да ги видите.
Саша я последва в стаята, където Чарли нежно държеше новороденото си дете. Сбръчканото мъничко създание се взираше в него със сините си очи. Саша прегърна Чарли, благодари на боговете за чудото и загледа дъщеря си, сякаш беше първото дете, раждано някога на този свят.
— Жалко, че не се случи седмица по-рано — рече Чарли.