— И предложението да бъде сменен като председател ще бъде направено преди да има шанса да предприеме каквото и да било. Защо тогава се туткаш с пращането на писмата, Рей?
Ана слезе от самолета малко след като кацнаха в Ница и беше посрещната от топъл вечерен бриз. Искаше й се Алекс да беше с нея, за да сподели първото й идване във Франция, но знаеше, че той не може да рискува да отсъства от работа дори за няколко часа.
След като минаха през митницата и влязоха в залата за пристигащи, един мъж с риза на цветя без вратовръзка и вече моден светлосин костюм се втурна към Розентал и го разцелува по бузите.
— Добре дошъл, mon ami. Да ти представя Доминик Дювал, когото избрах за мозък на операцията.
Когато ситроенът им се вля във вечерния трафик към града, Дювал започна да запознава съзаклятниците си с положението.
— Веднага щом господин и госпожа Лоуъл-Халидей напуснаха вилата, се обадих на Пиер в Париж да му кажа, че пътуват за Бостън.
— Откъде сте толкова сигурен, че са заминали за летището? — попита Ана.
— От куфарите — отвърна Дювал.
— Това означава също, че Ивлин възнамерява да остане за известно време в Бостън — каза Розентал.
— После се обадих на Натаниел в Ню Йорк — каза Пиер (Ана за първи път чуваше някой да нарича г-н Розентал с малкото му име), — за да му кажа, че са тръгнали и че трябва незабавно да потеглите за Ница, за да бъдем готови за размяната утре.
— Защо толкова бързо? — попита Розентал.
— Трябва да се възползваме от факта, че четвъртък е почивният ден на иконома. Иначе ще се наложи да чакаме още една седмица. А дотогава госпожа Лоуъл-Халидей може да се върне.
— Екипът на място ли е?
— В готовност и чакат сигнал — каза Дювал. — Първата ми работа утре сутринта ще бъде да се обадя във вилата и да кажа на прислужницата, че имаме важна пратка за доставяне.
— Знаем ли нещо за прислужницата? — попита Розентал.
— Казва се Мария — каза Дювал. — Работи там от няколко години и е единствената, която е във вилата през почивния ден на иконома. Не е от най-умните, но има златно сърце.
— И тъй като имаме подробен списък на картините, които трябва да се разменят, би трябвало да успеем да изпълним цялото упражнение за не повече от час — каза Пиер.
— Не можем да приберем петдесет и три ценни картини за по-малко от час — каза Розентал. — Това не са консерви. Ще са ни нужни най-малко три или четири часа.
— Не можем да си позволим и цял час — отвърна Дювал. — Ще ги изнесем колкото се може по-бързо от вилата, ще ги откараме в склада, който е само на седем километра от мястото, и там ще ги пакетираме за полета. Не забравяй, че вече имаме сандъците с копията.
— Впечатляващо — отвърна Розентал. — Но въпреки това се тревожа, че прислужницата може да се окаже проблем.
— Аз имам една идея — каза Ана.
— Тъй като изглежда, че не мога да остана дори в собствения си дом — каза Ивлин, — се наложи да отседнем в апартамент във «Феърмонт», който никак не е евтин. Затова се надявам, Дъглас, че си подготвил всичко за заседанието следващия понеделник.
— Всичко е на мястото си — отвърна Акройд. — Бордът е разделен, но с твоя глас все пак ще имаме мнозинство, така че другата седмица по това време Карпенко ще пътува за Ню Йорк и ще се тревожи за пиците си, а аз ще съм председател на банката.
— А аз ще мога да се върна на Бийкън Хил и да изнеса останалите картини преди данъчните да са открили, че «Лоуъл» не е дори прасенце-касичка.
Дювал се обади във вилата в осем и десет сутринта.
— Здравей, Мария, Доминик Дювал се обажда. Имам пратка за госпожа Лоуъл, която трябва да се достави във вилата.
— Но госпожа Лоуъл я няма, а икономът има почивен ден.
— Инструкциите ми са съвсем ясни — каза Дювал. — Мадам настоя пратката да бъде доставена преди да се върне от Америка. Но ако имаш някакви съмнения, обади й се в Бостън. Трябва да те предупредя обаче, че в момента там е два след полунощ. — Първият му риск.
— Не, не — каза прислужницата. — Кога да ви очаквам?
— След около час.
Дювал затвори и отиде при останалите, които го чакаха в микробуса.
— Как е жена ми? — каза той, докато сядаше до Ана.
Тя му се усмихна бегло.
Дювал изкара микробуса от склада на шосето. Караше по вътрешното платно и нито веднъж не надвиши позволената скорост. По пътя напомни за последно каква е ролята на всеки член на екипа, особено на Ана, Пиер и Розентал.
— И не забравяйте — каза той, — когато пристигнем, от микробуса ще слезем само Ана и аз.
След четирийсет минути минаха през портала, продължиха по алеята и спряха пред великолепна вила. Ана с удоволствие би се разходила из пъстроцветните добре поддържани градини, но не и днес.