Двамата с Дювал тръгнаха към главния вход, хванати за ръце. Дювал натисна звънеца и след секунди прислужницата отвори. Усмихна се, когато позна микробуса.
— Пратка за госпожа Лоуъл — каза Дювал. — Ще те помоля да подпишеш тук, Мария, за да донеса сандъка от колата.
Мария се усмихна, но на лицето й се изписа тревога, когато Ана се свлече на земята пред нея, хванала се за корема.
— Ах, ma pauvre femme — възкликна Дювал. — Съпругата ми е бременна, Мария. Има ли къде да я сложим да полежи за няколко минути?
— Разбира се, мосю. Елате с мен.
Дювал помогна на Ана да се изправи и двамата последваха прислужницата в къщата и нагоре по широкото стълбище до спалнята за гости на първия етаж. По пътя той изучаваше картините по стените.
— Съжалявам, че ви създавам неприятности — каза Ана, докато Дювал й помагаше да легне на леглото.
— Няма проблем, скъпа — отвърна Мария. — Да извикам ли доктор?
— Не, всичко ще бъде наред. Просто трябва да полежа няколко минути. Но, скъпи — каза тя на Дювал, — би ли ми донесъл чантата от колата? Трябва да си изпия хапчетата.
— Разбира се, скъпа, веднага се връщам — каза той, като се вглеждаше внимателно в картината над леглото.
— Много сте мила — каза Ана и се вкопчи в ръката на Мария.
— Не, не, мадам. Аз самата имам четири деца. И знам, че мъжете са напълно безполезни в подобни ситуации — добави тя, след като Дювал се изниза от стаята.
Той изтича надолу по стълбите. Екипът му вече работеше с пълна сила; Розентал играеше ролята на началник, а Пиер даваше нарежданията. Един по един шедьоврите биваха сваляни от стените, за да бъдат сменени секунди по-късно с копия.
— Над камината в салона ще откриете един Матис — каза Розентал на един от куриерите. — Пикасо е в голямата спалня — обърна се към друг, — а Раушенберг отива ето там — и посочи голямото празно място на стената пред себе си.
— Търся един Дали — каза Дювал. — Мястото му е в спалнята за гости — добави той, докато един Де Кунинг изчезна през главния вход.
— Има три картини на Дали — каза Пиер, след като направи справка със списъка. — Коя по-точно?
— Жълт часовник, разтапящ се върху маса.
— Масло или акварел? — попита Пиер.
— Масло — каза Дювал и тръгна обратно нагоре по стълбите.
— Ясно. И не забравяйте чантата на жена си — каза Розентал.
— Merde! — изруга Дювал и се втурна навън, като едва не се блъсна в двама куриери, които влизаха в къщата.
Той отвори вратата, грабна чантата на Ана и изтича обратно в къщата и нагоре по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж. Пиер беше на една крачка зад него, понесъл картината на Дали. Дювал спря да си поеме дъх, отвори вратата и влезе със загрижена физиономия, а Пиер остана в коридора.
— А проблемът на Беатрис е — казваше прислужницата, — че е на четиринайсет, но минава за двайсет и три годишна.
Ана се разсмя, докато Дювал й подаваше чантата.
— Благодаря, скъпи — каза тя, бръкна вътре и извади шишенце аспирин. — Съжалявам, че ти досаждам, Мария, но може ли чаша вода?
— Разбира се — отвърна тя и тръгна към банята.
Ана скочи на крака, изправи се в леглото и бързо свали картината от куката. Подаде я на Дювал, който изтича в коридора и я размени с Пиер за копието, което даде на Ана секунди по-късно. Това беше вторият им риск. Ана тъкмо я окачи и легна пак, когато Мария се появи с чаша вода. Завари двамата да се държат за ръце.
Ана глътна две хапчета.
— Толкова съжалявам, че те задържам…
Нейният отракан съпруг се включи по подадения знак.
— Мария, къде да оставя пратката за госпожа Лоуъл?
— Във фоайето, нека икономът да се занимава с нея, когато се върне утре.
— Разбира се — рече Дювал. — Скъпа, надявам се, че ще си се пооправила като се върна, за да те заведа у дома.
— И аз се надявам — отвърна Ана.
— Не се безпокойте — каза Мария. — Ще остана с нея, докато се върнете.
— Колко си мила — възкликна Дювал и излезе от стаята. Тичаше надолу по стълбите, когато видя Пиер да предава картината на Дали на един куриер. — Колко още остава? — попита той, когато спря при Розентал във фоайето.
— Пет минути, най-много десет — отвърна Розентал, докато един куриер му показваше картина на Полък.
— В другия край на салона — каза той без никакво колебание.
Погледът на Дювал не се откъсваше от вратата на спалнята.
— Някакви проблеми? — попита той.
— Не мога да намеря «Синята Джаки» на Уорхол. Прекалено е важна, за да не е в някоя от основните стаи. Но ти по-добре се качвай горе преди прислужницата да е заподозряла нещо.