— Това е наистина комплимент. Ако успеете да се отървете от Акройд и приятелчетата му, с радост ще продължа да работя като финансист на банката.
— Нямах предвид това — каза Алекс. Джейк го погледна разочаровано. — Надявах се да се съгласите да заемете мястото на Акройд и да се върнете в «Лоуъл» като главен изпълнителен директор.
— Добро утро, господа. — Алекс огледа масата и видя само един незает стол. — Ще помоля господин Фаулър да прочете протокола от последната среща.
Секретарят на компанията стана от мястото си и отвори протоколната книга.
— Заседанието на борда се проведе на осемнайсети март — започна той — и сред обсъдените въпроси…
Мислите на Алекс се върнаха към спешно свиканата предишната вечер среща в кабинета на Харботъл, която продължи до късно след полунощ. И двамата с неохота стигнаха до заключението, че изгледите не са добри за него, особено щом Ивлин е в Бостън. Погледна към празния стол. Но ако тя не дойдеше, може би все още имаше шанс.
Когато се беше прибрал, Ана вече беше заспала. Реши да не я буди и да я товари с лошите новини. Сложи ръка върху бъдещия си син или дъщеря — малка издутина от напъпващ живот, изгарящ от нетърпение да излезе и да стане част от света. Легна си, отчаяно жадуващ за сън, но умът му не се успокои дори за момент, сякаш беше осъден убиец в нощта преди да бъде сложен на електрическия стол.
Рязко се върна в настоящето, когато Фаулър каза:
— С това завършва протоколът от миналото заседание. Има ли въпроси?
От Ивлин все още нямаше и следа.
Нямаше въпроси, особено като се имаше предвид, че всички на масата много добре знаеха каква е първата точка от днешното заседание.
— Първа точка от дневния ред е избиране на нов председател — каза Алекс.
В същия миг вратата се отвори и Ивлин нахълта в залата. Алекс изруга наум и погледна жената, която така го бе запленила при първата им среща. Ясно беше защо мъжете биваха изцяло омагьосани от нея, та било то и за кратко. Джардин и Акройд се изправиха да я поздравят и тя зае свободното място между тях.
— Извинявам се за закъснението — каза Ивлин, — но трябваше да се консултирам с адвоката си по личен въпрос, преди да дойда на заседанието.
«Кой адвокат и по какъв личен въпрос?» — запита се Алекс.
— Тъкмо се канех да призова за номинации за председателския пост след трагичната смърт на брат ви — каза Фаулър.
Ивлин кимна.
— Моля, не искам да ви бавя — каза тя и се усмихна топло на секретаря на компанията.
Г-н Джардин бързо скочи на крака.
— Бих искал да впиша в протокола, че се възхищавам на начина, по който господин Карпенко временно запълни празнината, докато намерим по-подходящ кандидат за нов председател. Смятам, че за дългосрочното развитие на компанията е най-добре постът председател на борда да се заеме от Дъг Акройд. Всички знаем каква невероятна работа свърши той като главен изпълнителен директор на банката.
— Докара я почти до просешка тояга — промърмори Боб Ъндъруд достатъчно високо, за да бъде чут от колегите си.
Джардин игнорира подмятането му и продължи:
— Затова без никакво колебание предлагам нашият бивш изпълнителен директор господин Дъглас Акройд да бъде избран за следващ председател на борда на «Лоуъл Банк».
— Имаме ли поддръжник на предложението? — попита Фаулър.
— За мен ще е удоволствие да подкрепя номинацията — тутакси се отзова Алан Гейтс.
— Още един от групата с разходи по петдесет хиляди годишно, за да се гарантира, че сладката сделка продължава — каза Ъндъруд.
— Благодаря — каза Фаулър. — Ако няма други номинации, остава само да призова към гласуване. Моля онези, които са за господин Дъг Акройд да бъде избран за нов председател, да си вдигнат ръцете.
Шест ръце се вдигнаха във въздуха.
— По реда на водене, господин председател. — Добре смазаната машина най-неочаквано изскърца и спря. — Мисля, че следва да посоча — каза Ъндъруд, — че според точка 7.9 от правилника номинираният за поста председател не може да гласува за себе си.
Алекс се усмихна. Очевидно Хартнел не беше единственият, работил през малките часове. Членовете на борда замърмориха, докато Фаулър проверяваше въпросната точка.
— Да, прав сте — измънка накрая.
— Е, че как иначе? — каза Ъндъруд. — В края на краищата основателите на компанията ни не са били глупаци.
— Обаче — каза Фаулър, — господин Акройд все пак има пет гласа. Има ли някой против?
Петима директори незабавно вдигнаха ръце.
— Въздържали се?
— Само аз — обади се Ивлин с най-невинния си глас.