Акройд изглеждаше озадачен, а Алекс не успя да скрие изненадата си.
— В такъв случай резултатът е пет срещу пет гласа с един въздържал се — каза Фаулър.
— И какво правим сега? — попита Том Родс, който рядко се обаждаше.
— Съветвам господин Фаулър да прочете точка 7.10 и може и да разберем — каза Ъндъруд.
Фаулър с неохота обърна страницата и зачете:
— В случай на равен резултат председателят има решаващ глас.
Всички се обърнаха към Алекс, който без никакво колебание каза:
— Против.
Членовете на борда замърмориха още по-високо.
Мина известно време преди Фаулър, след като отново направи справка с правилника, да попита:
— Има ли други номинации?
— Да — каза Боб Ъндъруд. — Предлагам господин Алекс Карпенко да остане наш председател, тъй като никой не може да се съмнява в изключителните му приноси, откакто зае поста.
— Подкрепям номинацията — каза Родс.
Фаулър отново пое ролята си на водещ.
— Кои са за предложението?
Само пет ръце бяха вдигнати във въздуха, тъй като Алекс не можеше да гласува за себе си.
Фаулър се канеше да попита кой е против, когато Ивлин бавно вдигна ръка заедно с другите пет. Със смаян глас Фаулър изломоти:
— Обявявам господин Алекс Карпенко за избран за поста председател на «Лоуъл Банк енд Тръст Къмпани».
Неколцина членове на борда спонтанно заръкопляскаха, докато Акройд не можеше да скрие първо изумлението, а после и гнева си. Той и другите четирима директори незабавно станаха от местата си и излязоха от заседателната зала.
— Юда — каза Акройд, докато минаваше покрай Ивлин.
— По-скоро добрата самарянка! — извика Ъндъруд, преди вратата да се затръшне.
— Ще се върнат — с въздишка каза Алекс.
— Не мисля — тихо каза Ивлин.
И замълча, докато вниманието на всички не се насочи към нея.
— Малкото ми закъснение за срещата, господа — каза тя, — се дължеше на срещата ми със старши служител от Полицейското управление на Бостън.
Всички впериха погледи в нея.
— Оказа се, че от колекцията Лоуъл била открадната «Синята Джаки» на Анди Уорхол, докато Лорънс е бил във Виетнам. — Тя млъкна и отпи глътка вода. Треперещата й ръка издаваше колко е разстроена. — Когато служителят ми каза името на извършителя, бях толкова шокирана, че незабавно се обърнах към адвоката си, който ме посъветва да дойда на заседанието и да се погрижа господин Карпенко да остане председател на банката. Сметнах също за свой дълг да уверя началника на полицията, че когато господин Акройд се изправи в съда, с радост ще се явя като свидетел по делото.
Някои от директорите закимаха, а Алекс си оставаше все така озадачен.
— Честито — каза Ъндъруд. — Току-що успяхте да изгребете пет лайна с една лопата.
— Но аз не разбирам — каза Алекс, след като смехът затихна. — Защо се съгласихте да ме подкрепите?
— Как бих могла да възразя на избора на брат ми за председател? — Никой от присъстващите не й повярва дори за миг, но следващите й думи ги изненадаха още повече. — И затова бих искала да се впише в протокола, че съм склонна да продам моите петдесет процента от компанията за един милион долара.
Сега Алекс разбра защо точно тя искаше да премахне Акройд. Канеше се да отговори на предложението й, когато г-ца Робинс нахълта в залата и му връчи бележка. Алекс я разгъна, прочете съобщението и се усмихна, преди да стане от мястото си.
— Нищо не би ме накарало да напусна тази среща, но думите «жена ви ражда» определено могат да го направят — каза той, докато бързаше към изхода.
Последваха нови аплодисменти и когато стигна вратата, Алекс се обърна.
— Боб, би ли поел нещата? Не мисля, че ще се върна днес.
— Отвън ви чака такси — каза г-ца Робинс, когато влязоха в асансьора.
Таксито полетя, сякаш се състезаваше за първо място в Дайтона. Алекс трябваше да се вкопчи в седалката, докато шофьорът се провираше на зигзаг между колите. Очевидно думите «жена ви ражда» отключваха нова предавка в скоростната кутия.
Когато след петнайсет минути таксито наби спирачки пред болницата, вече си имаха опашка от два полицейски мотоциклета. Алекс се замоли полицаите да са бащи. Извади портфейла си, пъхна стодоларова банкнота в ръцете на шофьора и се втурна вътре.
— Рестото! — извика шофьорът, но Алекс отдавна беше изчезнал от поглед.
Спря пред рецепцията и каза името си.
— Родилно отделение, стая 6Б, четвърти етаж — каза жената на рецепцията, след като направи справка с екрана и се усмихна леко. — Съпругата ви пристигна точно навреме.