Алекс изтича при асансьора, скочи вътре и натисна няколко пъти копчето 4, но това не накара кабината да се заизкачва по-бързо. Когато вратата най-сетне се плъзна настрани, той забърза по коридора, докато не откри вратата, отбелязана с 6Б. Нахълта вътре и завари Ана седнала в леглото с бебето в ръце. Тя го погледна и се усмихна.
— А, ето го и татко ти. Какво ли го е задържало толкова?
— Ужасно съжалявам, че не успях да дойда навреме — каза Алекс, докато я прегръщаше. — «В работата изникна нещо неочаквано» не е особено добро извинение, но е истина.
— Запознай се със своя син и наследник — каза Ана и му подаде бебето.
— Здрасти, приятелче. Добре ли почва денят ти?
— Направо чудесно — каза Ана. — Но с тревога очаква да разбере какво е станало на заседанието на борда.
— Не е нужно да се тревожи, баща му все още е председател на «Лоуъл Банк».
— Как така?
— Ивлин даде решаващия си глас за мен.
— И защо й е?
— Защото е трябвало да приеме, че банката вече не може да си позволи да й дава пари и може би по-важно, защото няма да може да сложи ръка на колекцията Лоуъл.
— Но защо й е било да се предава толкова лесно?
— Джаки Кенеди ни се притече на помощ — каза Алекс.
— Съвсем се обърках.
— Изглежда, че полицията е трябвало да арестува или Акройд, или Ивлин за кражбата на картината, като в същото време даде възможност на другия да свидетелства пред съда. Едва ли трябва да гадаем кое е предпочела Ивлин. Тя всъщност е толкова отчаяна, че дори предложи да ми продаде акциите си в банката.
— За колко?
— За един милион долара. Жалко, че в момента не разполагам с толкова пари.
— Да се надяваме, че някой ден няма да съжаляваш — каза Ана.
На вратата се почука и една сестра пъхна глава в стаята.
— Извинете, че ви притеснявам, господин Карпенко, но отвън има един пътен полицай, който казва, че иска да види доказателството.
Четвърта част
36.
Саша
Уестминстър, 1980
«Щеше да е по-добре депутатът Саша Карпенко никога да не беше напускал Съветския съюз» — гласеше първото изречение във водещата статия на «Таймс».
Саша се влюби в Уестминстърския дворец в мига, в който влезе през входа «Сейнт Стивън» и се присъедини към новите си колеги в Лобито на представителите. Майка му избухна в сълзи, когато той се закле, преди да заеме мястото си на пейките на опозицията. Докато държеше Библията в ръка, а депутатите от двете страни го зяпаха като извънземен, Саша се почувства като нов ученик в класа.
Главният организатор на парламентарната група на лейбъристите Майкъл Кокс му каза да кротува през първите една-две години. Той и помощниците му обаче бързо разбраха, че си имат работа с изумителен млад талант, с когото невинаги може да се излезе на глава. Така че когато Саша се изправи да произнесе първата си реч, дори първите две редици останаха по местата си, за да чуят представителя на Москва, както го наричаха консерваторите. Саша обаче беше решил да се справи с този проблем още в зародиш.
— Мистър Саша Карпенко — обяви говорителят Томас.
Камарата замълча, каквато беше традицията, когато някой депутат говори за първи път.
— Господин говорителю, позволете да започна с това, че за този руски имигрант е огромна чест да бъде член на британската Камара на общините. Ако само преди дванайсет години, когато бях ученик в Ленинград, някой кажеше, че ще седя на тези пейки преди трийсетия си рожден ден, единствено майка ми би му повярвала, особено като се има предвид, че вече бях казал на най-близкия си приятел от училище, че ще стана първия демократично избран президент на Русия.
Думите му бяха посрещнати с високи одобрителни викове от двете страни.
— Господин говорителю, имам привилегията да представлявам избирателите от Мерифийлд в графство Кент, които в своята мъдрост решиха да сменят една жена консерватор с мъж лейбърист. — Той погледна към премиера, който седеше на първия ред отсреща. — Това е нещо, което моята партия възнамерява да повтори на следващите общи избори.
Маргарет Тачър леко кимна, а седящите на пейките на опозицията изреваха одобрително.
— Опонентът ми мис Фиона Хънтър служи в тази камара три години и липсата й ще бъде осезаема в Мерифийлд — за консерваторите. Не се съмнявам, че тя в крайна сметка ще се върне на отсрещните пейки, но не и от моя избирателен район. — Седящите около него завикаха одобрително и когато Саша вдигна очи от бележките си, нямаше съмнение, че е приковал към себе си вниманието на всички.