— Някои депутати от двете страни сигурно се питат на кого съм верен в действителност. На Уестминстър? На Ленинград? На Мерифийлд? Или на Москва? Ще ви кажа на кого. На всеки гражданин от всяка страна, който вярва в светостта на демокрацията и в правото на всеки да живее в свободно общество.
Направи кратка пауза.
— Господин говорителю, нямам време за политически етикети като «ляв» и «десен». Аз съм почитател както на Уинстън Чърчил, така и на Клемънт Атли, а моите герои от университетските ми години бяха Анери Беван и Иън Маклауд. Имайки предвид тях, аз винаги ще се опитвам да съдя за всеки аргумент по достойнствата му и за всеки член на Парламента по честността на възгледите му, дори когато съм напълно несъгласен с него. Може би понякога крещя от най-високата планина, но се надявам също от време на време да оставам в долините и да слушам.
— Когато пристигнах тук, първите думи на главния организатор на парламентарната ми група ме накараха да се чувствам като ученик, пристъпващ колебливо в новото училище. — Последва смях и от двете страни на Камарата. — А, виждам, че не съм бил първият — добави той и това беше посрещнато с още одобрителни викове; единствено председателят на лейбъристите остана мълчалив. — Той ме посъветва да говоря само по теми, от които разбирам много… така че няма да ме чувате често в бъдеще.
Саша изчака смехът да затихне, преди да продължи със заключителните си думи.
— За гражданите от Мерифийлд е голям комплимент, че могат да изберат руски имигрант да ги представлява на този висок форум, на който може да изказва мнението си по всяка тема без страх и без да разчита на нечие доброжелателство. Има ли някой в тази зала, който да си мисли, че англичанин може да седне в Кремъл при същите условия? Разбира се, че не. Надявам се обаче да доживея деня, в който ще се окаже, че грешим.
Той си седна под гръмките овации от двете страни на Камарата. За всеобща изненада един белокос мъж с очила се изправи от мястото си на първия ред.
— Лидерът на опозицията — каза говорителят.
— Господин говорителю, ставам да поздравя почитаемия представител от Мерифийлд за забележителната му първа реч. — Нови одобрителни възгласи отекнаха в залата. — Смятам обаче, че трябва да му посоча, че мнозина от седящите на пейките отсреща вече мислят, че съм представител на Москва. — Викове и подмятания от залата. — Все пак съм сигурен, че говоря от името на цялата Камара, когато казвам, че всички очакваме с нетърпение следващите приноси на почитаемия депутат.
Саша погледна към галерията за гости — към Чарли, майка си, Алф и графинята, които го гледаха с открита гордост. Но едва когато прочете заглавието на водещата статия в «Таймс» на следващия ден започна да осъзнава какво въздействие е имало краткото му изказване.
«Щеше да е по-добре депутатът Саша Карпенко никога да не беше напускал Съветския съюз, тъй като би могъл да изиграе важна роля в усилията страната да прегърне ценностите на демокрацията».
— Аз съм виновен — каза Саша. — Трябваше да си дам сметка, че прекалявам.
— Никой не е виновен — отвърна Елена. — Гласувахме и единствено графинята изрази резервите си.
— Помислих си, че може да се окаже малко в повече за Елена — каза графинята.
— И се оказахте права — рече Саша. — Защото трябва да ви предупредя, че последните сметки не са приятно четиво.
Останалите членове на борда се приготвиха за лошите новини.
— «Елена 3» е на загуба седмо тримесечие поред. Макар да съм роден оптимист, не виждам как можем да обърнем тази тенденция.
— Какъв е финансовият ефект от това върху бизнеса като цяло? — попита графинята.
— Ако съберем наема, разходите за първоначалното оборудване и понесените досега загуби — Саша замълча, докато събираше числата, — сме надолу с малко повече от 183 000 паунда.
Чарли беше първата, която наруши последвалата тишина.
— Можем ли да преживеем подобен неуспех?
— Мисля, че да — каза Саша. — Но ще е на косъм.
— Каква е позицията на банката? — попита Елена.
— Все още са склонни да ни подкрепят, ако се съгласим да закрием незабавно «Елена 3» и съсредоточим усилията си върху първите два ресторанта. Макар че все още правят печалба, те също страдат от последиците от решението ми.
— Е, да погледнем на нещата откъм добрата им страна — каза Елена. — Поне ти ще можеш да ни подкрепяш с парламентарната си заплата.
— Боя се, че няма да е за дълго, защото ако Маргарет Тачър запази водещата си позиция в социологическите проучвания, може и да изгубим Мерифийлд на следващите избори.