— Приветствам решението ви. Толкова много клиенти фалират и на следващия ден започват нов бизнес, без да се вълнуват от дългове и от проблемите на другите. — Мистър Дарк отвори втора папка и извади друг документ. — В такъв случай остава само да подпишете тук, тук и тук. — И дори предложи на Саша химикалка.
— Благодаря — каза Саша, като се чудеше дали в следващия момент няма да се събуди.
След като Саша подписа споразумението, мистър Дарк се изправи зад бюрото си и му стисна ръката за втори път.
— Нямам политически предпочитания, мистър Карпенко — каза той, докато го изпращаше по коридора към асансьора, — но ако живеех в Мерифийлд, щях да гласувам за вас и макар че съм се хранил само веднъж в «Елена», изживяването определено си заслужаваше.
— Трябва да ни посетите отново — каза Саша, докато вратата на асансьора се отваряше.
— Не и преди да сте изплатили напълно дълговете си, мистър Карпенко.
Вратата на асансьора се затвори.
Изгледите Саша да запази мястото не се подобриха особено след прехваления триумф на мисис Тачър във Фолкландската криза и упорития отказ на Майкъл Фут да заеме по-центристки позиции.
После обаче го споходи късмет от онзи вид, който може да промени кариерата на всеки политик. Сър Майкъл Форестър почина от инфаркт, което доведе до частични избори в съседния район Ендълсби. Шансът да заеме сигурно консерваторско място до края на живота й беше твърде изкусителен за Фиона Хънтър и малцина бяха изненадани, когато името й се появи в списъка на кандидатите. В края на краищата, твърдеше тя, Ендълсби бил половината от стария й избирателен район.
Фиона спечели частичните избори с повече от десет хиляди гласа и се върна на мястото си на зелените пейки, където враждата й със Саша несъмнено щеше да продължи. Късметът му се усмихна за втори път, когато в Консервативната асоциация в Мерифийлд избухнаха раздори кой да бъде техен кандидат за следващите общи избори и накрая избраха местен адвокат, който успя да раздели дори хората от своята партия.
След общите избори Маргарет Тачър се върна в Камарата на общините със съкрушително мнозинство, въпреки че беше отхвърлена от гласоподавателите от Мерифийлд, които решиха да запазят представителя си, дори с мнозинство от деветдесет и един гласа. Но както посочи Алф, самият Уинстън Чърчил е казал: «И един е напълно достатъчен, момчето ми».
Новият лидер на Лейбъристката партия Нийл Кинок покани Саша да седне на първия ред на опозицията като младши говорител на екипа по външните работи със специалност страните от Източния блок.
Репутацията на Саша в Парламента и извън него растеше и представителите от двете страни на Камарата добре си даваха сметка, че всеки път, когато той ставаше да вземе думата, неподготвените ще съжаляват.
Фиона стана заместник-министър на външните работи и изглеждаше предопределена за дълга парламентарна кариера. Един новоизбран представител на консерваторите обаче накара Саша да заподскача от радост, пък било то и у дома, без свидетели.
Саша прие, че няма да има милост, когато двамата се изправят един срещу друг в Камарата, но това не му пречеше от време на време да сяда на половин пинта в «Ани» с Бен Коен.
37.
Саша
Лондон и Москва
Когато правителството обяви, че ще изпрати в Москва делегация от всички партии за обсъждане на англо-руските отношения след избирането на Михаил Горбачов за генерален секретар, никой не се изненада, че Саша е избраният представител на лейбъристите.
Саша обаче не беше очарован, когато консерваторите избраха Фиона Хънтър за водач на делегацията. Чудеше се дали не го прави само защото нищо не й доставяше по-голямо удоволствие от това да му се противопоставя при всяка удала се възможност.
— Колко време ще отсъстваш с онази ужасна жена? — попита Чарли, когато Саша й каза новината.
— Три, най-много четири дни. И няма да имаме много време за приятелски разговори и сближаване.
— Не се отпускай нито за миг, защото нищо няма да достави на Фиона по-голямо удоволствие от това да съсипе кариерата ти.
— Мисля, че в момента тя се интересува повече от изграждането на нейната собствена. Надява се да стане министър при следващото пренареждане на картите — каза Саша, докато излизаше от банята.
— Изобщо не се хващай на това — каза Чарли. — И преди да си ме изоставил, замислял ли си се за името на детето ни, което би трябвало да се роди след около месец и половина?
— Ако е момче, вече съм избрал името му — каза Саша и долепи ухо до корема й.