— Е, до какви замайващи висини си достигнал? — попита Саша в опит и той да нанесе удар.
— Аз съм прост полковник от КГБ с назначение в Дрезден.
— Несъмнено добър трамплин към по-високи постове.
— Което е и причина да искам да те видя. Някои от хората ми бяха на срещата ти снощи. Изглежда, че ако се върнеш и се кандидатираш за президент, може да се окажеш сериозен противник — нещо, което си искал открай време.
— Но господин Горбачов вече ме изпревари, така че няма причина да се връщам. Пък и вече съм англичанин.
Владимир се разсмя.
— Ти си руснак, Александър, и винаги ще си останеш руснак. Точно както каза на обожателите си снощи. А и Горбачов няма да остане вечно на поста си. Всъщност може да си отиде по-скоро, отколкото си дава сметка.
— Какво намекваш?
— Че не е зле да поддържаме връзка. Никой не знае по-добре от теб, че в политиката най-важното е уцелването на точния момент. В замяна искам само да бъда назначен за шеф на КГБ. Което е не повече от онова, което ми обеща преди толкова много години.
— Много добре знаеш, че не съм давал такива обещания, Владимир. А и моите възгледи за непотизма не са се променили от последния път, когато обсъждахме темата — каза Саша. — А и онова беше, когато още бяхме приятели.
— Вече не можем да бъдем приятели, Александър, но това не пречи да имаме общи интереси.
— Ще приема думата ти и дори ще ти дам шанс да я докажеш — отвърна Саша.
— Какво имаш предвид?
— Момчетата ти са записали министъра снощи.
— Да, тъпата кучка беше много недискретна.
— Тя е само заместник-министър и може да се окаже много по-полезна по-нататък.
— Но тя дори не е член на партията ти.
— Разбирам, Владимир, че това е концепция, която сигурно ти е трудно да приемеш.
Владимир не отговори веднага, но накрая изправи рамене.
— Записът ще бъде в хотелската ти стая след час.
— Благодаря. И кажи на хората си да си осъвременят досиетата. Никога не съм си падал по червенокоси.
— Казах им, че само си губят времето с теб. Ти си неподкупен, което ще направи работата ми много по-лесна, когато ме назначиш за шеф на КГБ.
Владимир се отдалечи, без да каже довиждане, а Саша щеше да се върне при малката си група, ако друг не му беше пресякъл пътя.
— Не ме познавате, мистър Карпенко — каза един мъж, който изглеждаше на неговата възраст и беше с костюм, който очевидно не беше шит в Москва. — Аз обаче следя кариерата ви със значителен интерес.
В Англия Саша щеше да се усмихне и да му повярва, но в Русия… изгледа го мълчаливо и изпълнен с подозрение.
— Аз съм Борис Немцов и мисля, че ще откриете, че между нас има няколко общи неща. — Саша продължаваше да мълчи. — Член съм на Думата и вярвам, че и двамата имаме високо мнение за един човек — каза Немцов и хвърли поглед към Владимир.
— Врагът на моя враг е мой приятел — каза Саша и стисна ръката на Немцов.
— Надявам се, че след време ще бъдем приятели. В края на краищата ще има други конференции и официални срещи, на които ще можем да се срещаме и да разговаряме, без някой да отваря досие.
— Мисля, че някой вече е отворил досие — каза Саша. — Така че нека му дадем възможност да направи първия си запис. Не съм съгласен с вас — извика той достатъчно силно, та всички присъстващи да се обърнат към тях.
— В такъв случай няма какво повече да обсъждаме — отвърна Немцов и ядосано се отдалечи, без да каже нито дума повече.
На Саша му се искаше да се усмихне на отдалечаващата се фигура, но устоя на изкушението.
Владимир се взираше в двамата, но Саша се съмняваше, че са го заблудили.
38.
Алекс
Бостън, 1988
Когато в понеделник сутринта влезе в банката, Алекс не забеляза мъжа, който седеше в коридора на лобито. Във вторник съзнанието му регистрира за момент самотната фигура, но тъй като имаше среща с председателя на Федералния резерв Алан Грийнспан, на която трябваше да обсъдят последните настоявания на ОПЕК за цените на петрола и оправянето на курса на долара спрямо паунда, фигурата не се задържа за дълго в ума му. В сряда се вгледа по-внимателно в мъжа, преди да влезе в асансьора. Възможно ли беше да е седял там три дни? Памела със сигурност щеше да знае.
— С кого е първата ми среща, Памела? — попита той още преди да е свалил палтото си.
— С Шелдън Удс, новия председател на местната организация на Демократическата партия.