— Несъмнено знаеш, че новият съветски режим е много различен от стария. Сърпът и чукът изчезнаха от знамето и се смениха със символа за долар. Единственият проблем е, че след толкова векове потисничество, първо от царете, а после от комунистите, ние руснаците нямаме традицията на свободната инициатива. — Алекс кимна, но не го прекъсна. — Така че на този фронт няма реални промени. И нищо чудно, че когато правителството реши да продаде някои от по-печелившите държавни предприятия, не се намериха хора, които да се справят с подобни драматични промени. А те се оказаха точно драматични, както открих сам, когато моето предприятие беше обявено за продан — каза Пушкин и му подаде визитката си.
— Ленинградска газова и петролна компания — прочете Алекс на глас.
— Които и да са новите собственици на ЛГП, ще станат милиардери за една нощ.
— И ти искаш да си един от тях ли?
— Не. Също като баща ти аз вярвам, че богатството трябва да се разпределя между онези, на които се дължи успехът на компанията, а не просто да се дава на някой, който случайно е приятел на приятел на президента.
— Каква е обявената цена? — попита Алекс; вече се чудеше дали срещата няма да продължи повече от петнайсет минути.
— Двайсет и пет милиона долара.
— Какъв е бил оборотът за миналата година?
Пушкин дръпна ципа на старата чанта която носеше, извади някакви листа и ги сложи на бюрото.
— Малко над четиристотин милиона долара — каза, без да му се налага да прави справка.
— А печалбата?
— Трийсет и осем милиона шестстотин и четирийсет хиляди.
— Пропускам ли нещо? — каза Алекс. — С подобна печалба компанията би трябвало да струва над четиристотин или петстотин милиона.
— Нищо не пропускаш. Просто не можеш да очакваш да смениш комунизъм с капитализъм за една нощ, като просто смениш работния комбинезон със смокинг. Съветският съюз може и да има някои от най-добрите университети на света, ако искаш да учиш философия и дори санскрит, но почти няма какво да предложи на бизнес курсовете.
— Несъмнено всяка руска банка би ти отпуснала парите, ако можеш да гарантираш подобна възвръщаемост — каза Алекс, гледаше го внимателно.
— Истината е, че подобно на всички други, банките също не са в свои води — отвърна Пушкин. — Но и да бяха, нямаше да отпуснат двайсет и пет милиона на човек, който изкарва еквивалента на пет хиляди долара годишно и има по-малко от хиляда долара в сметката си.
— С колко време разполагаш, преди да взема решение? — попита Алекс.
— Крайният срок е трийсет и първи октомври. След това компанията ще бъде продадена на всеки, който може да извади парите.
— Но това е само след месец — каза Алекс, докато г-ца Робинс влизаше в стаята, за да изпрати г-н Пушкин до асансьора.
— И това урежда идеално КГБ, които са хвърлили око на компанията.
— Памела, отмени обяда ми, обади се на всички от екипа ми по мениджмънт и инвестиции и им кажи да зарежат всичко и незабавно да дойдат тук.
— Да, господин председател — отвърна г-ца Робинс, сякаш в искането му нямаше нищо необичайно.
— Освен това поръчай шест пици за един часа. И преди да попиташ — майка ми да реши какви точно.
Г-ца Робинс влезе отново в кабинета на председателя едва след края на срещата, която продължи цели пет часа.
— Отново пропуснахте следобедния фитнес, господин председател.
— Знам. Срещата беше по-важна.
— Все още ли смятате да водите жена си на вечеря? — попита г-ца Робинс и сложи на бюрото подаръка за годишнината.
— По дяволите! — възкликна Алекс. — Кажи на Джейк, че няма да мога да вечерям с него и с господин Пушкин. Обясни им, че е изникнало нещо още по-важно.
39.
Алекс
Бостън
Ивлин вдигна телефона и чу познат глас, гласа на човек, с когото не бе разговаряла от доста време.
— Трябва да те видя.
— И защо реши, че аз искам да те видя? — попита тя.
— Защото адски добре знаеш, че не съм откраднал Уорхол — каза Акройд.
— Разговорът записва ли се?
— Не, защото определено не искам никой да чуе онова, което ще ти кажа.
— Слушам те.
— В затвора не си клатих краката, а измислих как можеш да изкараш половин милиард долара и в същото време да злепоставиш Карпенко.
Последва кратка пауза.
— Какво се иска от мен? — попита Ивлин.
— Само да потвърдиш, че ще получа десет процента от сделката, ако всичко мине добре.
— Все още слушам.