— Какво ще правим, ако Стрелников ни заключи в камбуза, докато разтоварват кораба? — попита Елена.
— Останали са две бутилки водка, за които той не знае — каза Димитрий. — И като нищо могат да се появят мистериозно в камбуза един ден преди да влезем в пристанището. С малко късмет, когато се събуди, вие вече ще сте на път за Бруклин.
През следващата седмица Елена и Алекс работеха безкрайни часове, без да се оплачат нито веднъж. Готвачът рядко ставаше от стола си.
Два дни преди края на плаването водката на Стрелников свърши, което означаваше, че вече не заспиваше толкова лесно и двамата трябваше да понасят проклетията му.
Както беше обещал Димитрий, в деня преди пристигането им в Ню Йорк се появиха две бутилки водка, докато Стрелников се беше отдал на сиестата си. Наложи се Елена да поеме приготвянето на обяда, защото веднага щом се събуди и видя бутилките до себе си готвачът незабавно отвори едната и отпи няколко големи глътки, преди да попита остро:
— Откъде се взеха тези?
Линг сви рамене и продължи да реже картофите, а Елена се зае да проверява супата. Стрелников прояви повече интерес към пресушаването на първата бутилка, отколкото към готвенето. Елена можеше само да гледа в почуда какви количества е в състояние да изпие Стрелников, без да припадне; едва след вечеря той най-сетне се отпусна в стола си и потъна в дълбок сън.
Елена и Алекс се изнизаха от камбуза и се качиха на палубата, но не можеха да заспят, а гледаха с надежда да зърнат силуета на Манхатън, като с всяка следваща минута ставаха все по-уверени, че планът на Димитрий ще проработи. Но точно когато слънцето надникна над хоризонта, зад тях прогърмя глас:
— Мислехте си, че ще се измъкнете, а?
Те се обърнаха и видяха Стрелников, който стоеше зад тях и размахваше сатър. Алекс скочи на крака и го изгледа дръзко.
— Давай — подкани го готвачът. — Няма да си първият и след като чайките оглозгат кокалите ти, бъди сигурен, че на никого няма да липсваш, освен на майка ти.
Алекс не помръдна. Зад него на хоризонта се появяваха небостъргачите на Ню Йорк. Стрелников се разсея, когато видя кутията за обяд. Наведе се, отвори я и прибра спестяванията им. След това вдигна куфарчето на Елена и след бърз преглед запрати съдържанието му през борда и изръмжа:
— Това вече няма да ти е нужно.
Алекс упорито отказваше да помръдне. Накрая Стрелников сграбчи Елена за ръката, опря сатъра в гърлото й и я помъкна надолу. Алекс нямаше друг избор, освен да го последва.
Щом стигнаха долната палуба, Стрелников нареди на Алекс да отвори камбуза, след което бутна двамата вътре и затръшна вратата. Елена избухна в сълзи, когато чу изщракването на ключалката.
Линг се беше разположил в стола на готвача, гушнал недопитата втора бутилка водка. Дори не ги погледна; допи последните капки и заспа.
Корабните сирени отекнаха — вече влизаха в пристанището на Ню Йорк — но Елена и Алекс не можеха да направят нищо. Усещаха как корабът забавя ход и накрая рязко спря. Линг продължи да хърка безметежно, а Елена и Алекс седяха безпомощно на пода. Даваха си сметка, че когато корабът се върне в Ленинград, на Стрелников дори няма да му се налага да ги заключва.
Мина час или може би два, преди Линг най-сетне да се размърда. Той се протегна, стана бавно от стола, разкърши се и тръгна към работното си място. Но вместо да започне да бели поредната кофа картофи клекна, вдигна една дъска от пода и затършува долу. След секунди на лицето му цъфна широка усмивка. Без да бърза, той отиде до вратата, отключи я и я отвори.
Елена и Алекс го зяпнаха. Алекс каза:
— Трябва да дойдеш с нас.
Линг наведе глава.
— Не, невъзможно. Това мой дом. — Това бяха първите думи, които изричаше пред тях.
Те излязоха, китаецът затвори след тях и те отново чуха как ключът се завърта в ключалката.
Алекс предпазливо се изкачи по стълбата. Щом стигна горното стъпало, се огледа като подводничар, търсещ врага през перископ. Изчака известно време, докато не се увери, че Стрелников и свободните от вахта са слезли на сушата, оставяйки само няколко души на борда.
Наведе се и прошепна на майка си:
— Мостчето до кея е съвсем близо. Щом тръгна, ме последвай и каквото и да става, не спирай.
Изчака още няколко секунди и когато не се появи никой, се качи на палубата и закрачи бързо към мостчето. Погледна назад само веднъж, за да се увери, че Елена го следва плътно.