— Обикновен пътнически самолет — каза той. — Каца на летище «Кенеди», което е само на няколко километра оттук. — Появи се втори самолет, който сякаш преследваше първия. — Минават на всеки една-две минути — каза Димитрий.
Елена проявяваше по-голям интерес към кафенетата и ресторантите, покрай които минаваха. Не можеше да повярва колко много клиенти има. Как можеха да си го позволят? Зачуди се какво е «Макдоналдс» и кой ли е полковник Сандърс. Единственият полковник, когото познаваше, беше комендантът на пристанището, който със сигурност не държеше ресторант. А и какво беше това «Кока-кола», което виждаше навсякъде?
След няколко пресечки стигнаха до един уличен пазар и Димитрий спря да побъбри с неколцина търговци, които явно познаваше. Купи картофи, моркови и една зелка. Елена взе от следващата сергия някакви зеленчуци и плодове, каквито не беше виждала досега. Подуши ги и се опита да запомни имената им.
— Колко желаете? — попита продавачът.
Елена остави авокадото и бързо продължи нататък.
Димитрий отиде на друга сергия и с готовност последва съвета на Елена, преди да избере едно пиле, което продавачът пъхна в кафяв хартиен плик.
Когато излязоха от пазара, Димитрий даде монета на едно момче, което крещеше с цяло гърло:
— Още янки убити във Виетнам!
Алекс се изненада — момчето, което продаваше вестници, беше доста по-малко от него.
Завиха в една уличка, която не беше толкова оживена и шумна. От двете й страни се издигаха големи къщи. Възможно ли беше Димитрий да живее в някоя от тях?
— Аз живея на номер четирийсет и седем — каза Димитрий. Алекс беше впечатлен, докато водачът им не добави: — Наемам мазето.
След още няколко метра ги поведе надолу по късо стълбище, пъхна ключ в ключалката, отвори вратата и влезе.
Елена го последва в оскъдно обзаведена стая и веднага разбра, че Димитрий е ерген.
— Ние къде ще живеем? — попита тя, след като Димитрий им показа жилището си.
— Можете да останете при мен, докато си намерите квартира — каза Димитрий. Елена явно се колебаеше. — Имам допълнителен дюшек, така че можеш да се настаниш в другата стая, а Алекс ще спи на канапето. Стига да си събува обувките.
— Благодаря — каза Алекс, който беше на мнение, че всичко ще е по-добро от дървена палуба, която непрекъснато се люлее и го подмята.
Димитрий заведе Елена в кухнята. Тя сложи пилето и зеленчуците на масата и се зае да приготви яденето. Мивката имаше два крана и тя се опари, когато завъртя първия. Още повече се изненада, когато Алекс отвори един малък бял шкаф и надникна вътре.
— Това е хладилник — обясни Димитрий. — В него храната може да стои няколко дни, без да се развали.
— Виждала съм хладилници, но не и в нечий дом — каза Елена.
Тя запретна ръкави и след час сложи на кухненската маса три пълни чинии, сякаш все още сервираше на офицери. След като седнаха, се разприказва за живота им в Русия. Бързо стана ясно колко много й липсва родината.
— Това е най-добрата храна, която съм ял от години — каза Димитрий и облиза устни. — Няма да ти е трудно да си намериш работа.
— Но откъде да започна да търся? — попита Елена, докато Алекс пълнеше умивалника с топла вода, за да измие чиниите.
— С «Пост» — каза Димитрий, като мина отново на английски.
— С пощата ли? — не разбра Елена. — Но аз не очаквам писма.
— С «Брайтън Бийч Пост» — каза Димитрий и взе вестника, който бе купил от момчето на улицата. — Всеки ден има обяви за работа. — Запрелиства страниците, докато не стигна до притурката с обявите. Подмина онези за счетоводство, бизнес възможности и продажби на коли и спря, когато стигна до кетъринг. Пръстът му се плъзна надолу по колоната до раздела «Готвачи».
— Търси се готвач в китайски ресторант — прочете той. — Задължително да владее мандарин. — Всички избухнаха в смях. «Сладкар в италиански ресторант» звучеше по-обещаващо, докато той не добави: — Напълно обучен майстор на сосове. За предпочитане е да владее италиански. — Продължи нататък: — Майстор на пици…
— Какво е пица? — попита Елена, докато Алекс сядаше при тях на масата: беше свършил с миенето на чиниите.
— Последната мода — отвърна Димитрий. — Тестена основа с различни добавки отгоре. — Погледна мястото. — И е само на две пресечки оттук, така че утре сутринта можем да прескочим. Предлагат по долар на час, така че ще можеше да изкарваш по четирийсет долара седмично, докато си търсиш нещо по-добро. Ще са късметлии, че работиш за тях — добави той.