Елена не отговори, защото главата й почиваше на маса, която не се движеше. Беше заспала дълбоко.
— Първата ни работа е да ви намерим нови дрехи — каза Димитрий, след като приключиха със закуската. — Никой няма да ти даде работа, ако си облечена така.
— Но ние нямаме никакви пари — възрази Елена.
— Това не е проблем. Повечето търговци с готовност продават на кредит.
— Кредит ли? — не разбра Елена.
— Купуваш сега, плащаш по-късно. Всички в Америка го правят.
— Не и аз — каза Елена и сложи ръце на кръста си. — Печелиш сега и купуваш, когато можеш да си го позволиш.
— В такъв случай ще трябва да опитаме в «Гудуил» на Хъдсън. Може би те ще са склонни да ти дадат нещо за нищо.
— Милосърдието е за онези, които наистина са в нужда, а не за способните да работят — каза Елена, преминавайки на родния си език.
— Не мисля, че ще имаш особени шансове да си намериш работа дори в пицария, ако приличаш на руска бежанка, току-що слязла от кораба — каза Димитрий.
Алекс кимна в знак на съгласие.
Елена най-сетне млъкна.
Димитрий извади от джоба си банкнота от десет долара и я даде на Елена.
— Благодаря — каза тя, като я прие с неохота. — Ще ти ги върна веднага щом си намеря работа.
— Магазинът отваря в девет — каза Димитрий. — Трябва да сме там една минута преди това.
— Защо толкова рано? — попита Алекс, който беше твърдо решен да говори само на английски.
— Много хора разчистват гардеробите си през уикенда, така че най-добрите неща винаги могат да се намерят в понеделник сутринта.
— Тогава да тръгваме — каза Алекс, който с нетърпение очакваше да се върне на улицата. Искаше да види дали момчето още стои на ъгъла и продава вестници, защото се надяваше, че майка му ще му позволи и на него да си потърси работа, може би дори като продавач на някоя сергия.
— И после трябва да потърсим добро училище, което да е склонно да приеме Алекс — каза Елена, превръщайки на пух и прах надеждите на сина си.
— Но аз искам да работя — замоли се Алекс. — Така и двамата ще можем да изкарваме някакви пари.
— Ако искаш да си намериш добра работа с добра заплата, ще трябва да се върнеш в училище и да се постараеш да ти предложат място в университет — каза Елена.
Алекс не можеше да скрие разочарованието си, но знаеше, че това е единственото нещо, за което майка му няма да прави компромиси.
— Тогава ще запиша среща със служителя по образованието в Градския съвет — каза Димитрий. — Но не и преди да сте си взели нови дрехи и Елена да е започнала работа в пицарията. Така че по-добре да тръгваме.
Излязоха на улицата. Алекс се стараеше да не пропуска нищо от ставащото около него. Запита се колко ли време ще мине, преди и той да започне да се слива с тълпата подобно на Димитрий.
Едно от първите неща, които забеляза, беше, че не всички мъже са с костюми и шапки и че доста жени носят рокли с ярки цветове, някои дори доста над коленете. Вестникарчето стоеше на същия ъгъл и крещеше:
— Боби Кенеди убит!
Алекс се зачуди дали Боби Кенеди не е някакъв роднина на предишния президент, за когото знаеше, че също е станал жертва на покушение. Ако имаше дребни, щеше да си купи вестник. Когато се озоваха на пазара, на Елена й се прииска да спре и да огледа прясно опечения хляб, портокалите, ябълките и толкова много други плодове и зеленчуци и да попита за онези, които й бяха непознати. Какъв ли е вкусът на авокадото? И с кората ли се яде?
Алекс току спираше да разглежда витрините на магазини, предлагащи часовници, радиоапарати, телевизори и грамофонни плочи. Непрекъснато се разсейваше и после му се налагаше да тича, за да настигне Димитрий и Елена.
Стигнаха при магазина «Гудуил» на Хъдсън точно когато някаква млада жена обръщаше табелката ЗАТВОРЕНО на ОТВОРЕНО. Димитрий ги поведе вътре като човек, който знае как да се оправи на това място.
Елена прерови доста рафтове и закачалки, докато не се спря на бяла риза и тъмносиня вратовръзка за Алекс. След това насочи вниманието си към костюмите на дългата закачалка, докато Димитрий бъбреше с продавачката. Алекс бе разочарован, когато майка му избра прост сив костюм и го вдигна пред него, за да премери размера. Беше малко голям, но тя знаеше, че скоро ще му бъде по мярка. Каза му да го пробва.
Когато излезе от стаичката, облечен в новия костюм, Алекс забеляза, че момичето зад тезгяха се заглежда в него. Извърна се смутен. Елена се престори, че не забелязва, и започна да избира дрехи за себе си — проста синя рокля и плисирана черна пола. Започваше да се безпокои, че парите няма да й стигнат, когато видя черни кожени обувки, които щяха да отиват идеално на новия костюм на Алекс.