— Един човек ги остави в събота следобед — обясни момичето. — Каза, че никой вече не носи обувки с връзки.
— Идеално — каза Елена, когато Алекс ги пробва и се разходи из магазина с тях.
— Пет долара — каза момичето.
Елена даде парите, отстъпи назад и загледа с възхищение сина си, който вече не беше дете. Не забеляза как Димитрий подава на момичето още десет долара и намигва на Алекс.
— Благодаря, госпожице Маршал — каза той на момичето, което му даде торба, пълна със старите им дрехи.
— Надявам се да ни посетите отново — каза Ади, докато излизаха от магазина. — Всеки ден получаваме нови неща.
— А сега да намерим колкото се може по-скоро пицарията — каза Димитрий, след като пусна торбата със старите дрехи в първата изпречила му се кофа за боклук. — Не бива да закъсняваме и да оставим някой друг да получи работата.
Елена понечи да извади торбата, но Алекс я спря:
— Не, мамо.
Тя с неохота последва сина си и тримата отново поеха с темпо, което никой на тротоара не би сметнал за нормално. Не забавиха крачка, докато Димитрий не видя червено-бялата табела, която се поклащаше на вятъра. Той пресече улицата, като се промушваше между колите, а Елена и Алекс го последваха доста по-неуверено, сподиряни от клаксоните на шофьорите.
— Оставете говоренето на мен — каза Димитрий, докато отваряше вратата и влизаше вътре. Насочи се право към човека зад тезгяха. — Искам да говоря с управителя.
— Аз съм — каза мъжът и вдигна очи от списъка с резервациите.
— Идвам във връзка с обявата ви за работа в «Пост» — каза Димитрий. — Не за мен, а за тази дама. И ще сте късметлии, ако я наемете.
— Работили ли сте досега в пицария? — попита мъжът Елена.
— Не, сър.
— В такъв случай мога да ви предложа работа единствено като миячка на чинии.
— Но тя е квалифициран готвач — каза Димитрий.
— Къде е работила за последно? — попита управителят.
— Бях главен готвач в офицерски клуб в Ленинград.
— В Куинс ли?
— Не, в Русия.
— Не вземаме на работа комунисти — каза управителят, като буквално изплю последната дума.
— Не съм комунистка — запротестира Елена. — Мразя ги. Още щях да съм там, ако… но нямах друг избор.
— Аз обаче имам — каза управителят. — Единствената подходяща за комунист работа е мияч на чинии. За петдесет цента на час.
— Седемдесет и пет — контрира Димитрий.
— Не сте в положение да се пазарите — каза управителят. — Или приема, или си тръгва.
— Тогава си тръгваме — каза Димитрий и се обърна към изхода, но Елена не го последва.
— Къде е кухнята? — попита тя, докато запретваше ръкави.
Тъй като не й се налагаше да отива в пицарията преди десет сутринта, на следващия ден Елена отиде направо в Градския съвет. След като направи справка с таблото във фоайето, взе асансьора до третия етаж. Когато след два часа излезе, вече знаеше единственото училище, в което искаше да запише Алекс.
Не си записа среща с директора, а по време на следобедната си почивка седна в коридора пред кабинета му и остана там, докато той най-сетне не се предаде и не се съгласи да я приеме.
Следващия понеделник Алекс с неохота влезе в пети клас на гимназия «Франклин» и не след дълго директорът трябваше да признае, че г-жа Карпенко не е преувеличила с твърденията си, че той ще е отличник по математика и руски език. И това не бяха единствените предмети, в които се представяше великолепно, макар че самият Алекс проявяваше много по-голям интерес към няколко доходоносни занимания, които не фигурираха в официалната му учебна програма.
10.
Саша
Лондон
Мина цяла седмица преди другите момчета да престанат да зяпат Саша. Макар че шести клас имаше своя немалък дял ученици от други страни, той беше първият руснак, когото виждаха. Саша се чудеше дали не са си представяли, че се различава с нещо кой знае какво от тях.
Тъй като английският беше вторият му избран предмет, всички предположиха, че ще има трудности да не изостава от останалите. Само месец по-късно обаче неколцина от съучениците му се отказаха от опитите си да не изостават от Руснака, а когато ставаше въпрос за математика, неговия трети език, мистър Сътър признаваше пред директора, че не след дълго Саша ще осъзнае, че вече няма какво повече да научи от учителя си.
И докато учебните му успехи го правеха обект на възхищение от страна на мнозина, Саша беше най-популярен с възможността си да поддържа «чисто досие».