— Чисто досие ли? — попита Елена. — Какво означава това? Че ти никога не си имал проблеми с полиция или нещо такова.
— Не, мамо, просто станах вратар на Първи отбор и вече три поредни мача не са ни вкарали нито един гол. — Не й каза, че Морис Тремлет, когото беше заместил като вратар, не можеше да скрие гнева си, когато беше понижен и пратен във Втори отбор — още повече че Тремлет беше капитан.
Към края на първия срок Саша усещаше, че повечето ученици го приемат. Но това беше преди инцидента, когато най-неочаквано той се превърна в най-популярното момче в училището и срещна приятеля на живота си.
Инцидентът се случи по време на голямото междучасие, докато си ритаха на игрището. Бен Коен, който също беше в шести клас и играеше център-нападател, тичаше към вратата и изглеждаше сигурен, че ще вкара, когато Тремлет излезе от голлинията и се втурна към него, така че Коен подаде топката на друго момче, което я запрати в мрежата.
Коен вдигна тържествуващо ръце, но Тремлет не забави крачка, а се блъсна в него и го просна на земята.
— Опитай отново и ще ти счупя врата — извика му той.
Подновиха играта и Коен пак се канеше да стреля, когато видя, че Тремлет отново се насочва към него. Той се дръпна настрани и топката се озова у Тремлет, който се затича към противниковата врата, на която стоеше Саша. Всички се отместваха от пътя му Саша излезе напред, за да скъси ъгъла, и когато Тремлет навлезе в наказателното поле, се хвърли на земята, хвана топката и я притисна към гърдите си. Тремлет изобщо не забави крачка, а го изрита в гърба, сякаш Саша беше топката.
Саша остана да лежи неподвижно на земята, а топката се търкулна от ръцете му. Тремлет го прескочи и я изрита в празната врата. Вдигна ликуващо ръце, но никой не го поздрави.
Коен изтича да помогне на Саша да се изправи и когато той вдигна глава, Тремлет се беше извисил над него.
— Май не си толкова добър, за колкото се мислиш, а, Руски?
— Може би — отвърна Саша. — Но ако погледнеш списъка от миналата седмица, ще откриеш, че ти си онзи, който е във Втори отбор.
Тремлет замахна към него, но Саша отскочи и ударът едва закачи рамото му.
— Освен това не мисля, че ставаш за отбора по бокс — добави той.
Тремлет почервеня и отново вдигна юмрук, но Саша се оказа много по-бърз от него и го халоса в носа, от което той залитна назад и тупна на земята. Саша се канеше да му фрасне още един, но Тремлет беше спасен от училищния звънец, обявяващ край на междучасието.
— Благодаря — каза Коен, докато напускаха игрището. — Но си дръж очите отворени, защото Тремлет обича да създава неприятности.
— Не може да създава никакви неприятности — отвърна Саша. — Неприятност е, когато офицер от КГБ насочва пистолет в главата ти.
Когато вечерта се прибра, Саша не разказа на майка си за случката, тъй като не я беше сметнал за особено важна. Беше насочил вниманието си изцяло към чинията спагети, когато на вратата се почука.
Елена остави вилицата си, но не помръдна. Чукането на вратата означаваше само едно. Саша скочи от мястото си, преди да успее да го спре, отвори вратата и се озова пред висок слаб мъж с дълго черно палто с кадифена яка и мека шапка.
— Добър вечер, Саша — каза мъжът и му подаде визитка.
— Добър вечер, сър — отвърна Саша, като се чудеше откъде непознатият знае името му. Погледна визитката и му се стори, че името му е познато. И определено знаеше адреса.
— Надявах се да поговоря с майка ти — каза мистър Анели, чийто акцент издаваше произхода му.
— Заповядайте, влезте — каза Саша и поведе мистър Анели към кухнята.
— Добър вечер, мисис Карпенко — каза гостът и повдигна шапката си. — Аз съм Тони Анели и съм…
— Знам кой сте, мистър Анели.
Мъжът се усмихна.
— Съжалявам, че прекъсвам вечерята ви, така че ще говоря по същество. Главният ми готвач подаде заявление за напускане, тъй като иска да се върне при семейството си в Неапол, и не успях да му намеря подходящ заместник. Затова бих искал да ви предложа мястото му.
Елена не успя да скрие изненадата си. Работеше за мистър Морети вече от няколко месеца и нямаше представа, че най-големият му съперник изобщо подозира за съществуването й. Преди тя да успее да отговори, мистър Анели обясни загадката.
— Един от редовните ми клиенти ми каза, че наскоро е вечерял в «Морети» и че храната била станала невероятно добра, така че реших да проуча въпроса. По моя заръка оберкелнерът ми обядва във вашия ресторант миналата седмица и ме предупреди, че вече си имаме истинска конкуренция. Затова бих искал да ви предложа поста главен готвач на «Остерия Рома».