— Какво искате?
— Дойдох да поговорим за сина ви.
— Какво за сина ми? — отвърна той, без да помръдне от мястото си.
— Може би ще е по-разумно да го обсъдим вътре, съветник — каза тя и погледна възрастната дама, която надничаше през дантелената завеса на съседната къща.
— Добре — неохотно каза той и я въведе в кабинета си. — И за какво става въпрос? — попита остро, след като затвори вратата.
— Синът ви се е опитал да изнасили дъщеря ми — каза тя.
— Разбрах всичко за случая — отвърна мъжът. — И трябва да ви кажа, че сте объркали младежа. Мисля, че ще откриете, че полицията вече е арестувала виновника.
— Аз пък мисля, че ще откриете, че те вече го освободиха, без да повдигнат обвинения.
— Какво ви кара да мислите, че синът ми е замесен?
Мисис Алън отвори чантата си, извади един сив чорап и го тикна в ръцете му.
— Може да е на всекиго — каза той и й върна чорапа.
— Но не е. Грижливата майка е зашила етикет с името от вътрешната страна. Може би ще погледнете отново?
Мъжът с неохота взе чорапа, погледна вътрешната му страна и видя етикет с името ТРЕМЛЕТ, избродирано с червен конец върху тънка бяла ивица.
— Предполагам, че и другият е у вас.
— Разбира се, че е у мен. Но не мога да реша дали да го дам на полицията, или…
— Един чорап не е никакво доказателство.
— Може би. Но ако синът ви е невинен, дъщеря ми няма да може да го разпознае при очната ставка, нали? Разбира се, освен ако всички останали не са червенокоси.
— Колко? — попита Тремлет.
11.
Алекс
Бруклин
Чукане на вратата по това време на нощта означаваше само едно нещо за Елена.
— Кой ли може да е? — каза Димитрий, докато ставаше.
Алекс не откъсна очи от телевизионния екран, докато Димитрий излизаше от стаята, така че никой от двамата не забеляза, че Елена трепери.
Димитрий погледна през шпионката на външната врата и видя двама елегантно облечени мъже с еднакви сиви костюми, бели ризи, сини вратовръзки и с шапки на главите. Дръпна резето и отвори.
— Добър вечер. Какво има?
— Добър вечер, сър — каза по-възрастният от двамата. — Аз съм Хамънд от Бреговата охрана. Това е колегата ми Рос Травис. — И му показа служебната си карта. Димитрий не каза нищо. — Доколкото разбрахме, на този адрес живее госпожа на име Карпенко?
— Регистрирана е тук — каза Димитрий, без да помръдва от мястото си.
— Това ни е известно — каза Травис. — Смятаме, че може да има информация, която може да се окаже полезна за нас.
— В такъв случай влезте — каза Димитрий, покани ги в дневната, отиде до телевизора и го изключи.
Алекс изгледа намръщено неканените гости. Очакваше с нетърпение да види дали Джеймс Кагни ще успее да се измъкне от къщата с помощта на майка си, без ФБР да го хване. Защо той нямаше такава майка?
— Господата са от Бреговата охрана — каза Димитрий на Елена на руски. — Не е нужно да говориш на английски, ако не искаш.
— Нямам какво да крия — отвърна Елена. — Какво има? — обърна се тя към двамата мъже, като се надяваше, че гласът й е спокоен.
— Вие ли сте мисис Елена Карпенко? — попита Хамънд.
— Да — с леко треперещ глас каза Елена.
Двамата отново се представиха. Алекс не можеше да откъсне очи от тях. Двамата сякаш бяха излезли от телевизора право в стаята.
— Няма от какво да се безпокоите, госпожо — каза Хамънд. Елена не изглеждаше много сигурна в думите му. — Просто искаме да ви зададем няколко въпроса.
— Моля, седнете — каза Елена, отчасти и защото не й харесваше двамата да се извисяват над нея.
— Доколкото разбрахме, вие и синът ви сте избягали от Ленинград. Питахме се как сте успели, след като Съветският съюз охранява така ревниво границите си.
— Мисли, че може да си шпионка — каза Димитрий на руски.
Елена се разсмя, с което озадачи двамата мъже.
— Съпругът ми беше убит от КГБ — каза тя, а Травис извади бележник и започна да записва всяка нейна дума. Хамънд й зададе няколко въпроса, за които си личеше, че са грижливо обмислени.
— Можете ли да си спомните имената, чиновете и длъжностите на някои от офицерите от КГБ, за които сте готвили? — попита той.
— Никога не бих могла да ги забравя — отвърна Елена. — Особено майор Поляков, който беше началник на охраната на пристанището, макар че съпругът ми твърдеше, че бил на пряко подчинение на коменданта на пристанището.