Иван вече седеше зад една дъска и потропваше нетърпеливо с пръсти по масата. Вдигна стиснати юмруци още преди Алекс да е седнал. Алекс избра дясната му ръка и Иван я отвори. Бяла пешка. Той завъртя дъската и зачака Алекс да направи първия си ход.
Час по-късно за събралите се около масата беше ясно, че не могат да избират между двамата играчи. Иван спечели първата игра и Алекс трябваше да му даде трудно спечеления долар преди дъската да се обърне отново за решаващата партия. Тя се оказа най-дългата.
Накрая Иван и Алекс се съгласиха на реми. Станаха и си стиснаха ръцете, с което си спечелиха спонтанните аплодисменти от наобиколилите ги простосмъртни.
— Искаш ли да спечелиш малко истински пари, хлапе? — попита Иван, след като тълпата се разотиде.
— Само ако е законно — отвърна Алекс. — Все още съм с временна виза и не искам да ме върнат в Съветския съюз, ако открият, че съм извършил някакво престъпление.
— Не бива да допускаме подобно нещо, нали? — ухили се Иван. — Да идем да пийнем кафе и ще ти обясня какво имам предвид.
Иван отведе протежето си до другия край на площада, където пресякоха улицата и отидоха при малка закусвалня. Той влезе, поздрави мъжа зад тезгяха със: «Здрасти, Лу», и тръгна към явно обичайното си сепаре. Алекс се настани срещу него.
— Какво да бъде? — попита Иван.
— Същото като вас — отвърна Алекс с надеждата, че не е прекалено очевидно, че за първи път влиза в подобно заведение.
— Две кафета — каза Иван на сервитьорката, след което се зае да обяснява на Алекс как могат да изкарат допълнително пари следващия уикенд.
— И аз коя роля ще играя? — попита Алекс.
— Ти ще си слепецът, а аз ще ти казвам ходовете на противника ти.
— Но вие сте добър колкото мен, ако не и по-добър.
— Няма да бъда, когато приключа с теб. Пък и ти си само на седемнайсет.
— Почти на осемнайсет.
— Но изглеждаш на петнайсет, което ще накара играчите да се почувстват още по-сигурни, че могат да те бият.
— Кога започваме? — попита Алекс.
— Следващата събота сутринта, точно в единайсет.
— Мога ли да помоля за една услуга?
— Разбира се. Вече сме партньори.
— Мога ли да си получа долара обратно?
— Защо?
— Довечера ще водя момиче на кино и се очаква аз да взема билетите.
Алекс цъфна пред киното петнайсет минути преди уговорения час. Крачеше нервно по тротоара, като от време на време спираше, за да разгледа плаката. Чудеше се как ли човек може да срещне красавица като Клаудия Кардинале, когато някой го потупа по рамото.
Рязко се завъртя и видя Ади. Усмихваше му се. Хвана го за ръка и го поведе към касата.
— Два билета за «Имало едно време на Запад» — каза тя и се дръпна, за да му позволи да плати. Урок номер едно в наръчника по ухажване. След това отново го хвана за ръката и го въведе в полутъмния салон.
Макар че филмът изглеждаше свързан с онова, което си беше наумила Ади, Алекс откри, че не може да откъсне поглед не от Клаудия Кардинале, а от Хенри Фонда. Искаше му се да ходи като него, да говори като него, дори да се облича като него. Реши, че ще трябва да гледа филма отново през седмицата, когато няма да се разсейва, защото вече не искаше да е Джеймс Кагни.
Алекс не искаше Ади да разбере, че това е първото му ходене на кино, така че когато мъжът пред него прегърна приятелката си през раменете, последва примера му. Ади се сгуши в него. Алекс се беше загледал във филма, когато тя протегна ръка, придърпа го към себе си и той преживя първата си целувка. Нямаше място за втора, защото секунди по-късно на екрана се появи думата КРАЙ и светлините в салона се включиха.
— Да пийнем по една кола — предложи Алекс. — Знам една чудесна малка закусвалня наблизо.
— Звучи добре — рече Ади.
Този път Алекс я хвана за ръката и я поведе през площада към закусвалнята, в която го беше завел Иван по-рано през деня. Той влезе, махна на човека зад тезгяха, поздрави го със: «Здрасти, Лу», и се насочи право към масата на Иван, сякаш беше редовен клиент.
— Две коли, моля — каза той, когато се появи сервитьорката.
През следващия половин час Алекс научи много повече за Ади, отколкото тя за него. Всъщност знаеше цялата история на живота й, когато сервитьорката дойде отново и ги попита дали искат по още една кола. Щеше да каже да, но парите му бяха свършили.
Ади не спря да говори през цялото време, докато Алекс я изпращаше до дома й. Когато стигнаха, тя се надигна на пръсти, прегърна го през врата и го целуна. Втора целувка. Много различна целувка.
Той си тръгна към къщи замаян, промъкна се тихо, за да не буди майка си, и си легна.