— Получих ново повишение — ликуващо каза Елена на следващата сутрин, когато Алекс се появи за закуска. — Сега ми плащат по долар и половина на час. Смятам да кажа на Димитрий, че е време да започнем да участваме в плащането на наема.
— Ние ли? — отвърна Алекс. — Мамо, много добре знаеш, че аз не допринасям с нищо. Но това може да се промени, ако ми позволиш да изкарвам малко допълнително пари през уикенда.
— Как?
— На пазара винаги се намира някаква работа — каза Алекс. — Особено през уикендите.
— Ще ти позволя да си потърсиш работа през почивните дни, но само ако ми гарантираш, че това няма да ти попречи на училището. Няма да си простя, ако не влезеш в Нюйоркския университет.
— Това не е попречило на баща ми…
— Баща ти би искал да влезеш в университет точно толкова, колкото и аз — каза тя, без да обръща внимание на прекъсването му. — И ако се дипломираш, кой знае какво можеш да постигнеш, особено в Америка!
Алекс реши, че моментът не е подходящ да обяснява на майка си какво точно е намислил за себе си след завършване на училище.
Макар че се трудеше здравата в училище през седмицата, Алекс с нетърпение очакваше съботите и възможността да изкара малко истински пари.
— Би ли почистил? — попита Елена, докато си обличаше палтото. — Не искам да закъснявам за работа.
След като изми чиниите, Алекс също тръгна на работа, като изпитваше облекчение, че вече няма да му се налага да обяснява откъде са допълнителните пари. Когато приближи Площада на играчите, чу подвикванията на играещите баскетбол в съседните дворове. Спря и ги погледа няколко минути, като се възхищаваше на уменията им. Искаше му се американците да играеха футбол — още нещо, за което не беше помислил, докато влизаше в онзи контейнер. Нямаше представа, че в американския футбол няма вратари. Пропъди тази мисъл от главата си и продължи през тревната площ, запазена за шахматистите.
Първото, което видя, беше Иван — разкрачен, с ръце на кръста, облечен в раздърпан пуловер и избелели джинси, с черен шал около врата.
— Закъсня — каза той на руски и го изгледа свирепо.
— Това е просто игра — отвърна Алекс. — Защо не ги накараме да почакат?
— Не е игра — изсъска Иван. — А бизнес. Никога не закъснявай, когато става въпрос за бизнес. Така даваш предимство на противника.
И без да каже нито дума повече, тръгна към шестте шахматни дъски, наредени една до друга с празен стол зад всяка от тях.
Иван плесна с ръце и след като привлече вниманието на тълпата, заговори със силен и ясен глас:
— Този младеж е готов да играе срещу всеки шестима от вас. — Един-двама потенциални опоненти се заслушаха по-внимателно. — И за да станат нещата по-интересни, ще бъде с вързани очи. Аз ще му казвам всеки ход на противника и ще чакам инструкциите му.
— Какъв е облогът? — попита някой от тълпата.
— Три към едно. Залагате един долар и ако го биете, ще ви платя три.
Неколцина претенденти моментално пристъпиха напред. Иван събра парите и записа имената им в малък бележник, преди да ги настани на столовете. Няколко души изглеждаха разочаровани, че не са били избрани.
— А странични облози може ли? — извика един от тях.
— Разбира се. Залогът е същият, три към едно. Само ми кажете за кой играч залагате. — В малкия бележник влязоха още няколко имена. — Край на залаганията — обяви Иван, след като и последният присъстващ заложи, отиде при Алекс, който се взираше в шестте дъски, свали шала си и завърза с него очите му, като го стегна с възел отзад.
— Обърни го, за да е с гръб към дъските — настоя един неверник.
Алекс се обърна още преди Иван да успее да отговори.
— Първо ти — каза Иван и посочи нервния младеж, който седеше зад първата дъска. — Пешка на C3 — каза високо и зачака инструкциите на Алекс.
— Пешка на D5 — каза младежът.
Иван кимна на по-възрастния мъж, който се взираше във втората дъска през дебелите стъкла на очилата си.
— Пешка на ЕЗ — каза той и продължи към третата дъска, след като Алекс отговори.
Зяпачите се скупчиха около играчите и загледаха внимателно шестте дъски, като си шепнеха. Четвърта дъска се предаде през първите трийсет минути, а след още час беше останал само един противник.
Избухнаха аплодисменти, когато мъжът зад трета дъска събори царя си. Иван махна шала от очите на Алекс, който се обърна към тълпата и се поклони.
— Ще имаме ли шанс да си върнем парите? — попита един от изгубилите.
— Разбира се — каза Иван. — Елате след два часа и за да бъде още по-интересно, партньорът ми ще играе на десет дъски.