Единият наставник отключи вратата и кандидатите го последваха като стадо в залата.
— Имената ви са написани на бюрата. Подредени са по азбучен ред — каза наставникът и седна зад масата отпред.
Саша намери табелката КАРПЕНКО в средата на петия ред.
— С колегата ми ще ви раздадем изпитните материали — каза наставникът. — Въпросите са общо дванайсет, от които трябва да отговорите на три. Разполагате с деветдесет минути. Ако не можете да сметнете колко време трябва да отделите на всеки въпрос, не би трябвало да сте тук. — През залата премина вълна нервен смях. — Не започвайте, преди да съм надул свирката.
Саша моментално си спомни първото правило на мистър Сътън за изпитите — _онзи, който приключи пръв, не е задължително победител_.
След като листата бяха поставени обърнати пред всеки кандидат, Саша с нетърпение зачака сигнала. Тръпки преминаха по гръбнака му от острото изсвирване и той обърна листа. Прочете бавно дванайсетте въпроса и моментално постави чавки на пет от тях. След като ги прегледа за втори път, останаха три. Единият приличаше на въпрос, на който беше отговарял преди седем години, докато друг беше по любимата му тема. Но истинският триумф беше въпрос 11, до който имаше две чавки, защото го беше минавал предишната вечер. Време беше за второто правило на мистър Сътън за изпитите — _съсредоточи се_.
Саша започна да пише. След двайсет и четири минути остави химикалката и бавно прочете отговора. Почти чуваше гласа на мистър Килтър: «Задължително си остави време да провериш отговорите си, за да можеш да поправиш евентуални грешки». Направи една-две малки поправки и продължи с въпрос 6. Този път му трябваха двайсет и пет минути, последвани от още едно прочитане, преди да премине на въпрос 11. Пишеше последния абзац, когато свирката изсвири отново, и едва успя да завърши, преди да им вземат листата. Болезнено си даваше сметка, че не му е останало време да провери отговора си. Изруга наум.
След като кандидатите бяха освободени, Саша се върна в стаята си, събра малкото си багаж, слезе и тръгна направо към гарата. Не погледна назад, тъй като се боеше, че никога повече няма да види колежа.
По пътя към Лондон се опита да убеди себе си, че не би могъл да се представи по-добре, но когато влакът стигна Кингс Крос, беше сигурен, че представянето му е възможно най-лошото.
— Как мина според теб? — попита го Елена още преди да е затворил външната врата.
— Представих се възможно най-добре — опита се да я убеди той. Върна й останалите му единайсет шилинга и шест пенса и тя ги прибра в портмонето си.
Когато на следващата сутрин Саша се върна в училище, мистър Сътън прояви повече интерес към изпитния материал, отколкото към това как се е справил ученикът му. И макар че се усмихна, когато видя отметките при въпросите, не посочи на Саша, че е пропуснал въпрос за една теорема, който бяха разглеждали много подробно само преди няколко дни.
— Кога да очакваме резултатите? — попита Саша.
— След не повече от две седмици — отвърна Сътън. — Но не забравяй, че трябва да си вземеш и изпитите в училище, а те биха могли да са не по-малко важни.
Последните му думи не се харесаха на Саша, но той се върна към робския си труд. Остана разтревожен, когато намери изпитните материали за прекалено лесни — чувстваше се като маратонец, участващ в бягане на осем хиляди метра. Не го призна на Бен, за когото изпитите бяха по-трудни от всеки маратон и вече не очакваше да стане горд собственик на «Триумф 6».
— Винаги можеш да станеш шофьор на автобус — каза му Саша. — В края на краищата заплащането е доста добро, почивните дни също.
— Ти ще имаш повече почивни дни, ако влезеш в Кеймбридж — каза Бен, разкривайки истинските си чувства. — Между другото, в събота вечерта организирам парти по случай края на изпитите. Мама и татко няма да ги има за уикенда, така че се постарай непременно да дойдеш.
Саша беше с току-що изгладена бяла риза, училищната си вратовръзка и новия си костюм. Още щом пристигна у Бен разбра, че е направил ужасна грешка. Но пък си беше мислил, че на партито ще присъстват само неколцина съученици, които ще се наливат с бира, докато не се строполят, не заспят или и двете.