Откри втората си грешка, докато влизаше в коридора, който беше по-голям от апартамента, в който живееше. Момичетата бяха толкова, колкото и момчетата, и никой не носеше училищна униформа, така че Саша си свали вратовръзката и разкопча ризата много преди да стигне дневната. Огледа се и се усмихна, без изобщо да осъзнава, че сякаш всички знаят кой е той. Не заговори момиче, докато не мина повече от час от началото на купона, а и младата дама се изпари почти толкова бързо, колкото и се беше появила.
— Той е от друга планета — чу я Саша да казва на Бен.
— Иска ми се и аз да бях от нея — отвърна приятелят му.
На Саша пък му се искаше да има способността на Бен да бъбри небрежно с момиче и да го накара да се почувства като единствената жена на света. Настани се в едно удобно кресло, от което можеше да наблюдава всичко, сякаш беше зрител, който гледа игра, чиито правила са му неизвестни.
Замръзна, когато видя как едно особено привлекателно момиче се насочва право към него. След колко ли време щеше да се изпари и тя?
— Здрасти — каза момичето. — Аз съм Шарлот Дейнджърфийлд, но приятелите ми ме наричат Чарли. — Беше разчупила леда, но той си оставаше замръзнал. Чарли направи втори опит. — Надявам се да продължа в Кеймбридж през септември.
— С математика ли? — с надежда попита Саша.
Тя се разсмя — приятен смях, последван от пленителна усмивка.
— Не, занимавам се с история на изкуството. Или поне ми се иска да се занимавам.
«Каква ли трябва да е следващата ми реплика?», запита се Саша, като се мъчеше да скрие, че зяпа краката й, когато тя седна на облегалката на креслото.
— Всички казват, че ще спечелиш наградата «Айзък Бароу». А тъй като аз не съм от най-гениалните, стискам всичко, включително и палците на краката си.
На Саша отчаяно му се искаше да поддържа разговора, но тъй като никога през живота си не беше посещавал галерия, единственото, което успя да измисли, бе:
— Кой е любимият ти художник?
— Рубенс — без колебание отвърна тя. — Особено ранните му картини, нарисувани в Антверпен, когато можем да сме сигурни, че е единственият, работил върху цялата творба.
— Да не искаш да кажеш, че по-късните му картини са рисувани от друг?
— Не. Но след като станал прочут и дори папата го наемал, е започнал да позволява на по-надарените си ученици да му помагат. А кой е твоят любим художник?
— Моят ли?
— Да.
— Леонардо да Винчи. — Първото име, което изникна в главата му.
Тя се усмихна.
— Изобщо не се изненадвам — подобно на теб, той също е бил математик. Коя негова картина ти харесва най-много?
— «Мона Лиза» — каза Саша. Единствената картина, която знаеше.
— През лятото ще ходя с родителите си в Париж — каза Чарли. — И с нетърпение очаквам да видя оригинала.
— Оригинала?
— В Лувъра.
Саша се опитваше да измисли какво да каже, когато тя се смъкна на седалката при него, наведе се и нежно го целуна. Двамата не си казаха кой знае какво през следващия час и макар че Саша беше очевидно неопитен, тя не се отнасяше с него като с извънземно.
Когато малко след полунощ някои от приятелите му започнаха да си тръгват, Саша събра кураж да я попита дали може да я изпрати. Майка му беше казвала, че един джентълмен го прави, когато наистина харесва някое момиче. «Може да я държиш за ръката, докато вървите, но когато стигнеш до вратата й, можеш най-много да я целунеш по бузата и да кажеш: «Надявам се, че ще се видим отново», така че тя да разбере, че не ти е безразлична. Ако всичко мине наистина добре, можеш да я попиташ за телефонния й номер.»
— Благодаря — каза тя.
Когато Чарли извади ключа от чантата си, той се наведе към нея с намерението да последва съвета на майка си. Устните й се разтвориха и Саша изпита усещането, че всеки момент ще експлодира.
— Защо не минеш да ме вземеш следващата събота около девет — каза Чарли, докато завърташе ключа в ключалката. — Ще те заведа до Националната галерия и ще те запозная с Рубенс — добави и изчезна вътре.
Докато вървеше към къщи, Саша определено беше на някаква друга планета и като никога Нютон нямаше нищо общо с нея.
Чарли пое по-голямата част от говоренето по пътя от Фулам Бродуей до Трафалгар и взе изцяло думата, след като изкачиха стъпалата на Националната галерия.
Онова, което Саша първоначално възприемаше само като повод да прекара малко повече време с нея, се оказа началото на любовна връзка. Той беше ухажван от холандците, прилъгван от испанците, хипнотизиран от италианците и омагьосан от Чарли.