Когато Алекс влезе, тя свали чисто нов на вид костюм от закачалката.
— Пробвай го.
— Откъде се сдоби с това чудо? — попита Алекс, докато сваляше якето си.
— Един редовен клиент често пазарува като луд и няколко дни по-късно ни оставя неща, които вече не иска.
Алекс се опита да си представи какво ли е да си толкова богат.
— От какво е? — попита той, докато опипваше плата.
— Кашмир. Харесва ли ти?
— Че как! Но мога ли да си го позволя?
— Твой е за десет долара — прошепна тя.
— Как така?
— Ще е влязъл и излязъл от магазина преди шефът ми да го е видял.
Алекс свали джинсите, обу панталона — беше с цип — и се погледна в голямото огледало. Бежовото едва ли щеше да е първият му избор, но въпреки това костюмът изглеждаше като за сто долара.
— Точно както си мислех — каза Ади. — Става ти идеално. Сякаш е шит за теб.
— Благодаря — каза Алекс и й подаде десет долара.
— Уговорката за кино в събота остава ли? — попита Ади, след като той си обу джинсите.
— «Булит» със Стив Маккуин. Очаквам го с нетърпение — отвърна Алекс, докато тя сгъваше костюма и го слагаше в торба. — Не знам как да ти се отблагодаря — добави той.
— Ще измисля нещо — каза Ади, докато Алекс излизаше от магазина.
На път към дома Алекс се замисли откъде да намери по осемдесет долара седмично, за да наеме сергията на Бърни. Изкарваше по около двайсет долара от партиите шах през уикенда, но нямаше представа как да се справи с остатъка. Знаеше, че майка му не разполага с подобни пари, макар че току-що беше получила ново повишение. Ами Димитрий, който току-що се беше върнал от Москва? Той със сигурност би трябвало да има някакви заделени средства.
Беше се подготвил много преди да стигне вкъщи и когато отвори вратата, чу Димитрий да си пее фалшиво. Отиде при него в кухнята и заслуша разказа му за последното му пътуване до Москва.
— Невероятен град — каза Димитрий. — Червеният площад, Кремъл, мавзолеят на Ленин. Трябва някой ден да го посетиш, Алекс.
— Никога — твърдо отвърна Алекс. — Изобщо не ме интересува гробницата на Ленин. Вече съм американец и смятам да стана милионер.
Димитрий не изглеждаше изненадан, но пък, от друга страна, беше чувал неведнъж това твърдение. Този път обаче то беше последвано от още едно изречение, което не очакваше.
— И ти би могъл да ми станеш партньор.
— Какво имаш предвид? — попита Димитрий.
— Колко излишни пари имаш? — попита Алекс.
Димитрий не отговори веднага.
— Около триста долара — каза накрая. — Докато плаваш, няма много неща, за които да харчиш парите си.
— Мислил ли си да инвестираш?
— В какво?
— Не в какво, а в кого — каза Алекс. Напълни мивката с топла вода и когато приключи с миенето на чиниите, вече беше обяснил на Димитрий защо са му нужни триста и двайсет долара и защо майка му ще трябва да става в четири сутринта.
— А тя какво мисли по въпроса? — беше единственият коментар на Димитрий.
— Още не съм й казал.
Следващия понеделник Алекс откри, че му е трудно да се съсредоточи в час, но тъй като само няколко момчета можеха да се сравняват с него — и то когато едва ли не дремеше — никой не забеляза освен учителя му.
Когато звънецът удари в четири, Алекс пръв излезе от класната стая и измина на бегом разстоянието до пазара. Насочи се право към сергията на Бърни. Щом успя да си поеме дъх, започна да засипва с въпроси стария търговец, докато той обслужваше клиентите си.
— Ако аз наема сергията, ще бъдеш ли склонен да продължиш да работиш?
— Опитвам се да сляза от движещата се пътека, а ти се опитваш да я забързаш — ухили се Бърни.
— Но ако винаги идвам сутрин, ти ще можеш да започваш от осем, а аз ще те сменям след училище.
Бърни не отговори.
— Ще ти плащам по четирийсет долара на седмица — каза Алекс, докато Бърни подаваше на един клиент торба грозде.
— Ще трябва да си помисля — каза продавачът. — Но дори да се съглася, пак ще имаш проблем.
— Какъв? — попита Алекс.
— Не какъв, а кой. Има двама души, които ще трябва да се съгласят с плана ти.
— Кои? — поинтересува се Алекс. — Защото няма да кажа на майка си, докато не се съгласиш.
— Нямам предвид майка ти.
— А кого тогава?
— Човекът, който притежава тази сергия и повечето други на пазара. Ще трябва да убедиш господин Улф, че си добре с парите, защото само той може да ти даде разрешително.
— Къде да намеря този господин Улф?
— Офисът му е на Оушън Паркуей 3049. Започва работа всяка сутрин в шест и никога не си тръгва преди осем вечерта. И трябва да те предупредя, Алекс, той е гаден кучи син.