— Ще се видим утре по същото време — каза Алекс, преди да си тръгне. — Тогава вече сергията ти ще е моя.
Димитрий намигна на Алекс, когато той нахълта и се присъедини към него на масата в кухнята. Разговаряха за всичко освен за онова, което наистина занимаваше мислите му, докато Алекс очакваше с нетърпение майка му да тръгне на работа.
— Почти нищо не яде — каза Елена.
— Не съм много гладен, мамо.
— Довечера ще работиш ли? — попита тя.
За момент Алекс си помисли, че са го хванали, но после се сети какво има предвид тя.
— Да, имам да пиша есе за Бащите основатели. В момента учим за Хамилтън и Джеферсън и как са написали Конституцията.
— Звучи интересно. Ако оставиш есето на масата в кухнята, ще го прочета, когато се прибера — каза Елена и си облече палтото.
— Майка ти изобщо не е глупава — каза Димитрий, когато чу външната врата да се затваря. — Ако разбере, че се интересуваш повече от Рокфелер и Форд, отколкото от Хамилтън и Джеферсън, може сериозно да загазиш.
— Тогава по-добре да не разбира.
Докато вървеше по Оушън Паркуей, Алекс отново прехвърли наум онова, което щеше да каже на г-н Улф, като в същото време се опитваше да познае какви въпроси ще му бъдат зададени. Беше облякъл новия си костюм и се надяваше, че изглежда като човек, който може да си позволи осемдесет долара седмично. Беше толкова потънал в мисли, че мина покрай номер 3049 и се наложи да се връща. Когато стигна до вратата на офиса, пое дълбоко дъх и влезе. Озова се пред строго облечена жена на средна възраст, седнала зад бюро. Тя не успя да скрие изненадата си, когато видя младия мъж.
— Искам да се видя с господин Улф — каза Алекс, преди тя да успее да отвори уста.
— Имате ли записана среща?
— Не, но той ще поиска да ме види.
— Как се казвате?
— Алекс Карпенко.
— Ще видя дали е тук. — Тя стана от бюрото и влезе в съседната стая.
— Разбира се, че е тук — промърмори Алекс. — Иначе щеше да кажеш, че го няма. — Закрачи напред-назад като тигър в клетка, докато чакаше връщането й.
Накрая вратата се отвори и рецепционистката се появи отново.
— Може да ви отдели десет минути, господин Карпенко — каза тя. Беше първият човек, който се обръща към него с «господин Карпенко». Добър знак ли беше това? — Но не повече — твърдо добави тя и се дръпна, за да му направи път.
Алекс оправи вратовръзката си и влезе енергично в кабинета на г-н Улф с надеждата, че изглежда по-възрастен от годините си. Наемодателят вдигна глава над претрупаното си с какво ли не бюро. Беше с маслиненозелен костюм с жилетка и кафява риза. Няколко тънки кичура коса бяха сресани в опит да скрият плешивината му, а гънките под брадичката подсказваха, че рядко напуска офиса си, освен за да се храни.
— Какво мога да направя за теб, момче? — попита той, без да вади наполовина изпушената пура от устата си.
— Искам да поема сергията на Бърни Кауфман след като лицензът му изтече.
— А откъде ще намериш толкова пари? — попита Улф. — Сергиите ми не са евтини.
— Партньорът ми ще осигурява парите, стига да се разберем за цената.
— Цената вече е определена — каза Улф. — Така че единственият въпрос е дали можеш да си я позволиш.
— За какъв срок е лицензът? — попита Алекс в опит да си върне инициативата.
— За пет години. И договорът трябва да се подпише от пълнолетен.
— Двеста и петдесет долара месечно, предплатено — каза Алекс. — И се споразумяваме.
— Триста и двайсет на месец, момче. — Пурата продължаваше да подскача в устата на Улф. — И само когато видя парите.
Алекс знаеше, че не може да си го позволи и трябва да си тръгне, но като безразсъден комарджия все още вярваше, че някак ще намери парите, и затова кимна. Улф извади пурата от устата си, отвори едно чекмедже в бюрото, извади договор и го връчи на Алекс.
— Прочети го внимателно преди да подписваш, момче, защото никой отракан адвокат засега не е успял да го оспори и ще видиш, че всички клаузи за неустойки са в моя полза.
Пурата се върна в устата му. Улф дръпна силно и пусна облак дим.
— И гледай да дойдеш утре рано сутринта с парите. Не искам да закъсняваш за училище.
Ако бяха в гангстерски филм, Джеймс Кагни щеше да напълни Улф с олово и да заграби империята му. Но в реалния свят Алекс се изсули от офиса и бавно тръгна към къщи, като се чудеше откъде ще намери пари за втория месец, ако не успее да направи достатъчно голяма печалба…
Димитрий му даде 320 долара за първия наем, но Алекс все още се нуждаеше от благословията на майка си, а и много добре си даваше сметка, че напоследък не полага достатъчно усилия в училище и претупва нещата през последните няколко месеца, макар че продължаваше да е сред първите шестима в класа. Повечето следобеди обаче минаваха в учене на занаята при Бърни, а всеки уикенд се опитваше да спечели достатъчно пари с Иван, за да връзва двата края. Затова не се изненада, когато след две седмици директорът поиска да го види в събота сутринта по личен въпрос.