Димитрий се разсмя.
— Ще те държа в течение какво е станало с инвестицията ми.
— Очаквам го с нетърпение — отвърна Коля. — Много поздрави и на двамата.
— Разбира се. Искаш ли да предам още нещо на приятелите ми?
— Да. Изглежда, че аз ще съм следващият профсъюзен председател на пристанищните работници и ще тръгна по стъпките на Константин, макар и не с толкова големи крачки.
— Той би се гордял с теб.
— Засега не. Още има много проблеми за преодоляване, включително Поляков, който има свой кандидат за поста. Платен партиен член, който ще му бъде на пряко подчинение.
— Значи е успял да запази работата си, въпреки че е бил на пристанището, когато Елена и Алекс са избягали?
— Успя да обърне цялата случка в своя полза — обясни Коля. — Каза на коменданта, че не е отишъл на финала за купата, защото получил сигнал, че някой може да се опита да избяга.
— Тогава защо не е арестувал и двамата?
— Каза, че бил сам, когато десетина души го изненадали, и че ако не бил той, на онзи кораб щяло да има много повече дисиденти.
— И са му повярвали?
— Явно. Чувам обаче, че е малко вероятно да види повишение в близко бъдеще.
— Опита ли се да припише нещо на теб?
— Не, няма как да го направи. Аз бях на стадиона за второто полувреме на мача. Повече от хиляда колеги можеха да потвърдят, че са ме видели.
— Слава богу.
— Не съвсем — каза Коля. — Поляков продължава да се съмнява, което е още една причина да е твърдо решен да ми попречи да оглавя профсъюза.
— И кой спечели?
— Кой какво да е спечелил?
— Купата за финала. Алекс непрекъснато ме моли да разбера.
— Бихме Москва с два на един, въпреки че съдията беше офицер от КГБ.
Димитрий се разсмя.
— Имаш ли да ми кажеш още нещо? — попита той, тъй като времето им вече изтичаше.
— Да. — Коля отново разлисти вестника. — На Александър сигурно ще му е интересно да научи, че старият му приятел от училище Владимир беше избран в комитета на университетската комсомолска организация. Нищо чудно при следващата ни среща да бъде председател.
— И още нещо — каза Димитрий. — Елена иска да знае дали би дошъл при нас в Ню Йорк, ако успея да ти уредя виза.
— Благодари й от сърце, но Поляков ще направи всичко по силите си никога да не получа виза. Опитай да обясниш на скъпата ми сестра, че все още имам важна работа за вършене тук. — Той сгъна вестника — знак, че няма какво повече да каже. В същия момент на 17-и коловоз със скърцане на спирачки спря влак.
Димитрий стана от мястото си, смеси се с пътниците на перона и тръгна по дългия път обратно към кораба, като от време на време завиваше в някоя странична уличка, за да се увери, че никой не го следи. Безпокоеше се за Коля и рисковете, които беше готов да поеме заради отвращението си към комунистическия режим. За разлика от повечето други контакти на Димитрий, Коля нито веднъж не беше поискал пари от него. Някои хора просто не можеха да бъдат купени.
14.
Саша
Кеймбридж
След като прочете есето си и направи една-две поправки, Саша си погледна часовника, бързо навлече дългата си бяла роба, изтича долу и прекоси двора. После се втурна по друго стълбище и спря на третия етаж точно когато часовникът започна да удря десет.
Не можеше да закъснее и с една минута за д-р Стрийтър, който започваше занятията си точно когато големият часовник започваше да бие и ги завършваше един час по-късно. Саша си пое дъх, почука на вратата и влезе при последния звън. Другите двама студенти вече седяха пред камината и се гощаваха с препечени питки.
— Добро утро, доктор Стрийтър — каза Саша и му подаде есето си.
— Добро утро, Карпенко — отвърна Стрийтър на руски. — Пропусна питките, но пък идването ти навреме не е от най-силните ти черти. Все пак мога да ти предложа чаша чай.
— Благодаря, сър.
Стрийтър наля четвърта чаша и започна:
— Днес искам да разгледаме отношенията между Ленин и Сталин. Ленин не само че изобщо не е уважавал Сталин, но и открито го е презирал. Приел е обаче, че ако иска революцията да успее, ще му трябват пари, за да се увери, че политическите му противници са премахнати по един или друг начин. И тогава на сцената се появява младият грузинец, който с готовност се захваща да изпълни и двете задачи. Ограбвал е банки и убивал, без да се замисли, всеки, който му се изпречи на пътя, включително и случайните свидетели.
Саша си водеше бележки, докато д-р Стрийтър продължаваше изложението си. Много бързо си беше дал сметка, че почти не познава миналото на родината си и че учителите му в Ленинград бяха повтаряли като папагали думи от учебници, скалъпени от КГБ в техния безсрамен опит да пренапишат историята.